Решение № 16235 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2011 г.

Решение № 16235 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3036/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 59, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на Бойко Иванов Бонев, действащ като ЕТ с фирма "Бойко Бонев", със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър", бл. 120, вх. Б, ет. 2, ап. 30, срещу решение № 4303 от 20.12.2010 г., постановено по адм. дело № 574/2010 г. на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № Т-РД-15-13 от 9.12.2009 г. на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма за отнемане на издадения в полза на касатора лиценз за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Ответникът - заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, т. к. с обжалвания административен акт законосъобразно е била отнета лицензията на жалбоподателя за извършване на разрешената търговска дейност. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени жалбата на посочените в нея касационни основания, по аргумент на чл. 218, ал. 1 АПК, намира същата за неоснователна, при следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е била отнета издадената на касатора лицензия № 159/14.12.2004 г. за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, АССГ е приел за доказано цитираното в административния акт фактическо основание (извършване на дейността от упълномощено лице) и неговата правна квалификация по чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "е", вр. с чл. 57, ал. 5 ЗУО в съответната приложима към спора редакция, ДВ, бр. № 30/2006 г. Съгласно текста на посочените разпоредби не се допуска извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали чрез упълномощаване, освен в случаите, когато търговецът се представлява от упълномощен негов служител, назначен с трудов договор. Санкцията за нарушение на забраната е отнемане на лицензията за извършване на търговската дейност, като по този начин се прекратява действието на издадения в полза на адресата разрешителен административен акт. Предвид спецификите на системата на административното лицензиране, законодателното решение е императивно и при обективиране на визираните в хипотезите на указаните норми материалноправните предпоставки, административният орган в условията на обвързана компетентност, задължително издава заповед за отнемане на лицензията. Противно на доводите в касационната жалба, при установените релевантни за спора юридически факти е осъществен състава на възприетите в разпоредителната част на заповедта нормативни разпоредби. Безспорно доказано е, че дейността по изкупуването на металните отпадъци на площадка с адрес: гр. Горна Оряховица, ж. п. товарна гара, кв. 2121, съгласно ПУП на града, вписана в лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, се е осъществявала от лицето Атанас Петков. Последният е легитимирал правата си да извършва търговска дейност от името и за сметка на ЕТ по предмета на дейност на същия, със сключен между страните договор за поръчка от 7.09.2009 г. Възложените му действия включват сделките с черни и цветни метали, чието осъществяване се подчинява на лицензионен режим с императивен характер. Дори да се приеме твърдението, че представеното пълномощно не дава специалните правомощия по чл. 57, ал. 5 ЗУО, към преписката са приложени достатъчно писмени доказателства (договор, саморъчни обяснения на Атанас Петков и осъществили продажби лица), от които е видно, че по силата на произтичащите от сделката задължения Петков фактически е извършвал действия, съставляващи търговска дейност по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗУО за визирания в договора период 7.09 2009 г. - 25.09.2009 г. По изложените съображения не са налице релевираните с касационната жалбата отменителни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно по своя правен резултат. Административният акт за отнемане на лиценза за извършване на дейността е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивиран е, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - съдържа фактическите констатации и правни квалификации за допуснати нарушения при извършването на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. При издаването му са спазени и административнопроизводствените правила, поради което правилно е преценен като законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,