Решение № 9966 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13125/2012 г.

Решение № 9966 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13125/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Биндер" АД, със седалище гр. гр. Сливен, представлявано от управителя Г. Стефанов, срещу Решение № 1629 от 24.11.2011 г., постановено по преписка № КЗК - 1157/2011 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) в частта, с която, за издаденото разрешение за концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на едноличен контрол от страна на "Биндер" АД, Сливен върху "Пътно поддържане-Сливен" ЕООД, на основание чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК, КЗК е постановила "Биндер" АД, гр. Сливен, да заплати такса в размер на 60 000 лв. В жалбата са развити доводи за нищожност на обжалваното решение на КЗК в оспорената част, като постановено при "цялостна", явно се има предвид "пълна липса на фактически основания за издаването му", както и поради липса на форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на ЗЗК. Иска прогласяване на нижощност на решението в оспорената част. В о. с. з. на ВАС дружеството, представлявано от процесуалния представител адв. Гроздев, и в писмено становище поддържа жалбата, претендира направените по делото разноски за държавна такса. Ответникът-Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Ботева, оспорва жалбата като недопустима на основание чл. 159, т. 6 от АПК, с твърдения, че между същите страни и по същия спор има решение на ВАС / № 13212 от 23.10.2012 г. по адм. д. № 11029/2012 г., 5 чл. с-в /, с което е прието, че процесното решение на КЗК е издадено от компетентен орган при условията на чл. 166 от ДОПК и представлява акт за установяване на публично държавно вземане, поради което и по аргумент по чл. 168, ал. 2 във вр. с чл. 228 от АПК, при своето произнасяне ВАС е преценил процесното решение на КЗК и по отношение на неговата валидност. Алтернативно моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна, тъй като в нея липсват конкретни пороци относно валидността на административния акт на КЗК и че тя е по- скоро е резултат от несвоевременно осъществената възможност по чл. 64 от ЗЗК от страна на жалбоподателя, поради което на практика в нея са релевирани само съображения за незаконосъобразност на административния акт по чл. 146 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата, макар и подадена извън срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, но оглед твърдението за нищожност на оспорената част, за процесуално допустима, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Възражението на ответника по допустимостта й съдът намира за неоснователно, предвид различния предмет на произнасяне по адм. д. № 11029/2012 г., 5 чл. с-в / и този по настоящия спор. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане на "Биндер" АД гр. Сливен, основано на чл. 79, ал. 1 от ЗЗК вх. № ВХР-2239/4.10.2011 г., отправено до Комисията за защита на конкуренцията да издаде решение, с което да разреши концентрация между предприятия по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, чрез придобиване на едноличен контрол от "Биндер" АД Сливен върху "Пътно поддържане-Сливен" ЕООД гр. Сливен. По това искане Комисията за защита на конкуренцията образувана преписка № КЗК-1157/2011 г. и се произнесла с Решение № 1629/24.11.2011 г., с което разрешила концентрацията между предприятията и постановила незабавно изпълнение на решението по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗЗК. В относимата по настоящото производство част, а именно за издаденото по чл. 26 от ЗЗК разрешение за концентрация между посочените предприятия, на основание чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК, последната е постановила "Биндер" АД Сливен да заплати такса в размер на 64 000 лв. За постановеното решение "Биндер" АД е уведомено на 25.11.2011 г., след което, с писмо изх. № 317/29.11.2011 г. /в жалбата грешно посочено като писмо от 29.11.2012 г./, изпратено по пощата на 30.11.2011 г., и получено от Комисията за защита на конкуренцията на 2.12.2011 г. /в жалбата с грешно посочена дата 2.11.2012 г./, "Биндер" АД Сливен уведомил Комисията за защита на конкуренцията, че поради "промяна на инвестиционните му намерения и отпаднала необходимост от извършване на правни и фактически действия за концентрация на предприятия", оттегля искането си за издаване на разрешение за концентрация между предприятия. Това уведомление, а и резултатът от невлязлото в сила към датата на подаване на настоящата жалба решение № 9608 от 3.07.2012 г. по адм. д. № 3958/2012 г., на IV отд. на ВАС му дало основание да счита, че е лишило КЗК от "фактическо основание" да постанови "Биндер" АД, гр. Сливен, да заплати такса в размер на 60 000 лв., която доброволно на 11.04.2012 г., но "недължимо" е заплатило по образуваното срещу него изпълнително дело. Решението на КЗК в относимата за настоящия случай част, представляваща акт, с който е установено задължението на "Биндер" АД за такса, е приведено в принудително изпълнение по образувано изп. д. № 20128440400459/22.02.2012 г. на частен съдия-изпълнител и по него е налице доброволно изпълнение от страна на длъжника, който е заплатил такса в размер на 60 000 лв. по банкова с/ка на КЗК на 11.04.2012 г. /л. 18 от адм. д. № 11029/2012 г., 5 чл. с-в на ВАС/ С решение № 13212 от 23.10.2012 г. по адм. д. № 11029/2012 г., по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията, подадена срещу решение № 9608/3.07.2012 г. по адм. д. № 3958/2012 г., петчленен състав на ВАС обезсилил това решение в частта, с която е отменен мълчалив отказ на Комисията да се произнесе по молба на "Биндер" АД, гр. Сливен за издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК за дължимата от него такса по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК, поради процесуална недопустимост на жалбата в тази част. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в мотивите на това решение петчленният състав на ВАС е посочил, че подадената впоследствие жалба на касатора /от 8.03.2012 г./, по неговото искане от 29.11.2011 г. за прекратяване на производството за концентрация, изпратено по пощата на 30.11.2011 г., входирано в КЗК на 2.12.2011 г., е преценена от тричленния състав на ВАС като процесуално недопустима, като просрочена, като в тази част жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено с определение, което като необжалвано, е влязло в сила. Разгледана по същество, настоящата жалба е неоснователна. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 8, т. 5 и чл. 60, ал. 1, т. 15 и т. 24 ЗЗК, при спазване на изискванията за кворум регламентирани в чл. 59 ЗЗК. Противно на твърдяното от оспорващото дружество за липса на форма, то е издадено в законоустановената писмена форма и носи подписите на членовете на колективния орган. Неоснователен е основният довод за липса на фактическо и правно основания за издаването му, тъй като в конкретния случай с оспореното решение от 24.11.2011 г. по преписка № КЗК-1157/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията, е уважено искането на настоящия жалбоподател, отправено до КЗК, да разреши концентрация между предприятия по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, с оглед на което е определена и такса по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК, в размер на 64 000 лв. С оглед горното, КЗК е имала правомощието да определи посочената такса, поради което относимата по настоящото производство част на административния акт е не е нищожен. Изложените в писменото становище на оспорващото дружество допълнителни съображения за нищожност на оспорената част на решението на КЗК не намират опора в чл. 1, т. 4 от Тарифа за таксите, които се събират от комисията за защита на конкуренцията по закона за защита на конкуренцията, закона за обществените поръчки и закона за концесиите, съгласно който за издаване на разрешения и за разглеждане на молби, жалби и искания се събира такса в размер на 0,1 % от общия оборот за предходната година на участниците в концентрацията, но не повече от 60 000 лв. Твърдението, че определянето на таксата е следвало да стане в по-късен момент, а не с решението на КЗК се опровергава от посочения по-горе текст на Тарифата. По останалите съображения, развити в това писмено становище настоящият състав намира за необходимо да посочи, че държавното вземане, предмет на спора, е установено с влязло в сила решение на КЗК, като случаят касае хипотезата на чл. 166, ал. 1 ДОПК - в специален закон е установен редът и органа за установяване на публичното държавно вземане - дължимата такса по чл. 1, т. 4 Тарифа за таксите по уважено искане по чл. 26 от Закона за защита на конкуренцията. Изложеното по-горе налага извод че, противно на основното възражение на оспорващото дружество, КЗК е имала фактическо и правно основания да определи посочената такса, поради което оспорената в настоящото производство част на административния акт е не е нищожна. С оглед посоченото по-горе, оспореното решение в обжалваната част отговаря на условията за действителност на административен акт. При този извод, а и с оглед предмета на настоящия спор, съдът не дължи произнасяне по твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на ЗЗК, т. е. по релевираните съображения за незаконосъобразност на административния акт. По изложените съображения оспореното решение в обжалваната част представлява валиден административен акт, а жалбата срещу него се преценява като неоснователна, поради липса на основание за обявяване на нищожност по чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото направените от процесуалния представител на оспорващото дружество искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция е неоснователно и следва да се остави без уважение. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на КЗК искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1/2004 г. за размера на минималния размер на адвокатските възнаграждения, изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г., жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направените по делото разноски в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,