Решение № 5660 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12602/2020 г.

Решение № 5660 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12602/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", областно пътно управление - София, подадена чрез юрк. Г. Н., против решение № 416/28.09.2020 г., постановено по адм. дело № 248/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, с което Агенцията е осъдена да заплати на А. Б. обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платен адвокатски хонорар в съдебните производства по отмяна на Наказателно постановление № 5305/17.08.2018 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканска пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2020 г. до окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради и което се иска неговата отмяна. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – А. Б., чрез адв. В. К., с писмено становище касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско представителство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – Перник Агенция "Пътна инфраструктура" е осъдена да заплати на А. Б. сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено Наказателно постановление № 5305/17.08.2018 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканска пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура, с което на Б. е била наложена "глоба" в размер на 1000 лева на основание чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата. В полза на ищеца са присъдени и съдебни разноски в размер на 310 лева. Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 1366/26.02.2020 г., постановено по КАНД № 12533/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, е оставено в сила Решение от 02.10.2019 г., постановено по АНД № 3630/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 5305/17.08.2018 г., издадено от началник отдел "Контрол по републиканска пътна мрежа", дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура. Пред районния съд А. Б. се е представлявал от адв. В. К., като по делото (стр. 22) е приложен и Договор за правна защита и съдействие № 16250/01.04.2019 г. с предмет подаване, подписване на жалба срещу НП № 5305/17.08.2018 г. на АПИ и процесуално представителство пред съда до окончателен съдебен акт. Посочено е още, че договорената сума е в размер на 300 лв., платима в брой. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявеният от А. Б. иск за допустим, а по същество - за основателен по отношение на претенцията за сторените разноски за адвокатско представителство пред СРС. Позовал се е на Тълкувателно постановление № 2/2015, постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2014 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и Гражданска колегия на Върховния касационен съд, за да направи извод, че дейността по издаване на НП е административна, предвид което вредите от нея се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложил е съображения за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Агенция "Пътна инфраструктура" по отношение на заплатения за адвокатско представителство пред СРС хонорар, а именно: отменено по съответния ред наказателно постановление, настъпването на вреда - за защитата си срещу така издаденото наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, за което е заплатило съответното възнаграждение; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото ангажирането на адвокатската защита е във връзка с установяване незаконосъобразността на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с отмененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП, правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като е приел по същество еднозначно с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Основани на приобщените по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за основателност на иска. Процесуалното представителство е реално осъществено и е доказано заплащане на адвокатския хонорар по АНД № 3630/2019 г. по описа на Софийски районен съд. Административният съд правилно и обосновано е формирал извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява основателен и доказан. Заплатената от ответника сума за ползваната правна помощ от адвокат се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с отмененото НП с оглед вида и тежестта на административно-наказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Правото на адвокатска защита е конституционно закрепено в чл. 56 от КРБ, както и се упражнява по силата на Закона за адвокатурата, поради което за упражняването му следва да се регламентират гаранции, а не да се въвеждат рестрикции. Субективната преценка относно необходимостта от ангажиране на адвокат не е обстоятелство, изключващо отговорността на държавата за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обжалване и отмяна на незаконосъобразен административен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По изложените по-горе съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред настоящата инстанция в размер на 300 лева, платени в брой, съгласно приложен на стр. 15 от делото Договор за правна защита и съдействие № 20135/02.11.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение