Решение № 13169 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6062/2012 г.

Решение № 13169 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6062/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Русев Бойнов, гр. Свети Влас, кв. "Русалка" № 209А, срещу решение № 259 от 24.02.2012 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 1673/2011 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Бойнов срещу отказ № 3968 от 22.06.2011 г. на началник районно управление "Полиция", гр. Несебър, да му издаде разрешение за придобиване на късо бойно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че е налице несъответствие между обстоятелствената част на мотивите на оспорения отказ и посоченото правно основание. Постановил решението си без по делото да са доказани твърденията на административния орган, че касаторът "поддържа връзки и приятелски отношения с лица с криминални прояви, изразяващи се в нанасяне на побой над други лица". Не отчел чистото досие на Бойнов и не обсъдил успешно издържаните от него множество курсове за боравене с оръжие. Съдът интерпретирал неправилно събраните по делото писмени и гласни доказателства, които установяват, че в кръга на трудовите задължения на Бойнов влиза пренасянето на големи суми пари и скъпоструващи стоки, както и че опасенията за неговото и на неговите близки, здраве и живот не са неоснователни и безпочвени. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорения отказ за издаване на разрешение за придобиване на оръжие. Касаторът се представлява от адв. Илиана Бурова и адв. Виктор Рашев, Адвокатска колегия, гр. София. Ответникът по касационната жалба - началник районно управление "Полиция", гр. Несебър, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно. Анализът на доказателствата по делото установява липса на данни за непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на Бойнов, поради което нуждата от самоотбрана с огнестрелно оръжие не е доказана. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че Бойнов отправил искане за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо бойно оръжие и боеприпаси. Нуждата от оръжие обосновал с притежавани търговски обекти, събирането и пренасянето на оборотите от които застрашавало живота и здравето му, както и с извършваната от него дейност по трудов договор във "Венид Яхт Чартър" ООД. Към искането били приложени изискуемите от закона документи. В хода на административното производство органът извършил проверки и установил, че Бойнов създал условия за съхранение на оръжието, не е осъждан и няма регистрирани криминални прояви, но поддържа връзки и приятелски отношения с лица с криминални прояви. На основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 76 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВП) органът отказал исканото разрешение поради недоказана необходимост. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел за обоснован извода на административния орган, че не е налице доказана необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана, тъй като позоваването на мотив за самоотбрана във връзка с притежавани търговски обекти и извършвана трудова дейност не обосновават нужда от носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана, а хипотетичната такава не е основание за издаване на исканото разрешение. Въз основа на това направил извод, че оспорваната заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Безспорно е, че Бойнов е пълнолетен български гражданин, който иска да му бъде издадено разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие в качеството на физическо лице. Безспорно е, че твърдяното основание за исканото разрешение е "самоотбрана", обоснована с дейността на касатора, свързана с притежавани от него магазини, както и с изпълнение на задълженията му по трудов договор с работодател - търговско дружество. Не се спори, че по отношение на касатора не са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 ЗОБВВПИ. Спорът е досежно наличието на предпоставката по т. 10 - основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение, и с оглед на това обосноваността на фактическите констатации на съда и тяхната правна квалификация. В съответствие с нормативната уредба, съдът правилно приел, че доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая касационният жалбоподател обосновал причината за исканото разрешение не с гражданска цел, а със служебните цели на извършвана от него и от друго юридическо лице търговска дейност. Следва да се посочи, че първо, твърдението на касатора, че притежава магазини, оборотът от които събира сам, не е доказано. Представените по делото договори за наем на недвижим имот сами по себе си не доказват нито "притежаването" на магазини (каквото и да значи това), нито извършването на търговска дейност от касатора. За да извършва търговска дейност касаторът трябва да е регистриран като търговец - факт, който се доказва с надлежна регистрация. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Със свидетелски показания законно регистрирана търговска дейност не може да се установява, за да се черпят от този факт каквито и да било права. Второ. Твърдението на касатора, че бил на длъжност "шофьор" във "Венид Яхт Чартър" ООД не може да се докаже със служебна бележка, издадена от управителя на дружеството, а с копие от трудовия договор. Такъв по делото не е представен. И трето. Дори и да се приемат твърденията на касатора за верни, то от тях е безспорно видно, че той обосновава искането си само и единствено с търговската дейност, която сам извършва и с дейността на търговското дружество, в което работи по трудов договор. Това означава, че искането е обусловено от изпълнението на служебните цели и задачи на извършваната от него и от дружество, в което работи, търговска дейност, а не е породено от някакво лично негово качество или състояние. Ако касаторът счита, че в качеството си на търговец се нуждае от охрана той може да си осигури такава било чрез използване на собствени сили и средства, било чрез използване на външни услуги. Ако касаторът, в качеството си на търговец, иска да ползва лични сили и средства за охрана редът за осъществяване на дейността не е искане по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за придобиване на оръжие от неговите служители, а по Закона за частната охранителна дейност и в частност по реда на самоохраната - чл. 11. Ако дружеството, в което касаторът работи по трудов договор, счита, че му е необходима охрана, то също може да поиска за служебни цели разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Видно от изложеното искането на касатора е обусловено от изпълнението на служебните цели и задачи на извършваната от него (под някаква форма) търговска дейност и от извършваната от него дейност в търговско дружество, т. е. със служебни цели, а не е породено от някакво лично негово качество или състояние, които да обосноват гражданската цел "самоотбрана" по смисъла на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. С оглед на това правилен е изводът на съда за обоснованост на отказа на административния орган поради недоказаност на твърдяната от касатора гражданска нужда за самоотбрана. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като съдът не отчел недоказаността по делото на твърденията на административния орган, че "поддържа връзки и приятелски отношения с лица с криминални прояви, изразяващи се в нанасяне на побой над други лица". Видно от подробните мотиви на обжалвания отказ административният орган не само не е мотивирал акта си с контактите на касатора, но изобщо не ги е споменал в акта си. Фактът, че в изготвена до органа докладна записка е посочена информация, относно прояви на лица от приятелския кръг на касатора по никакъв начин не може да доведе до извод, че именно тази информация е мотив за отказа. Напротив. Отказът е мотивиран единствено с липсата на доказателства за наличие на основателна причина за самоотбрана свързана с опасност за живота, здравето и имуществото на касатора или на неговото семейство. Тъй като не е мотив на органа за отказа и следователно е неотносима към предмета на делото, съдът правилно не е събирал доказателства за и не е обсъждал верността на информация, посочената в подготвителни за издаване на акта документи. Основателно обаче е твърдението на касатора, че е налице несъответствие между посоченото в отказа правно основание - чл. 153 ЗОБВВПИ, и подробно описаното фактическо основание за него. Видно от самия отказ същия е издаден на основание чл. 83, ал. 5 и чл. 153 ЗОБВВПИ. Първата норма регламентира компетентността на административния орган да издаде или да откаже издаването на разрешение и по нея няма спор. Втората норма в тринадесет конкретни точки описва правомощията на полицейските органи за контрол върху дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Безспорно, с оглед на съдържанието на разпоредбата на чл. 153 е, че тя е неотносима към издаването на разрешение за притежаване на оръжие. Самият орган, макар да се е позовавал на чл. 153, подробно описал в акта си, кога може да бъде издадено разрешение за оръжие и каква е причината за отказа - липсата на доказана по несъмнен начин основателна причини за самоотбрана, която е свързана с личността на касатора, не с извършваната от нето служебна дейност. Следователно макар формално да не посочил разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ като основание за отказа органът фактически изписал подробно съдържанието именно на това правно основание. С оглед на това формално допуснатото от него нарушение - непосочване на номера на правната разпоредба, която е правното основание за издаване на отказа, не прави акта незаконосъобразен, тъй като и адресата на акта, и съдът са в състояние да установят точното фактическо и правно основание за издаване на отказа. Това означава, че и касаторът е могъл да упражни ефективно правото си на защита, и съдът е бил в състояние да извърши контрол за законосъобразност на оспорения акт, което е смисъла на посочването на правното основание за издаване на всеки административен акт. Следователно твърдяното от касатора несъответствие между фактическото и правно основание за издаване на заповедта, макар и формално да е налице, не може фактически да обоснове незаконосъобразност на акта, която налага неговата отмяна. Видно от изложеното релевираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, обосновал фактическите си и правни изводи и приложил правилно материалния закон. В хода на съдебното производство не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд