Решение № 13051 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7805/2024 г.

Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП, против Решение 785/13.06.2024 г. по адм. дело 141/2024 г. на Административен съд Ямбол, с която е отменен Ревизионен акт (РА) Р-02002823003316-091-001/28.12.2023г. на органи по приходите в ТД на НАП-Бургас, потвърден с Решение 40/18.03.2024г. на Директора на Дирекция"ОДОП"-Бургас при ЦУ на НАП, с който по отношение на "АГРОИНВЕСТ 2009" Е00Д, ЕИК 200663061, гр.Ямбол, са установени задължения за ДДС и лихва за данъчни периоди:01.06.2021 г. до 30.06.2021 г.- главница 15843.43лв.;от 01.07.2021 г. до 31.07.2021 г. - главница 87.10лв.;от 01.08.2021 г. до 31.08.2021г. - лихва 4110.63лв.; от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г.- главница 227.89лв. и лихва 88.92лв.; от 01.01.2022г. до 31.01.2022г. - главница 461.06лв.; от 01.03.2022г. до 31.03.2022г.- главница 418.28лв. и лихва 246.26лв. и от 01.12.2022г. до 31.12.2022г.-главница 203.32лв. В касационната жалба се твърди, че решението е частично недопустимо, както и неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - Агроинвест 2009 ЕООД гр. Ямбол ЕИК 200663061, редовно призован, не изразява становище. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но по същество - неоснователна поради следното: Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на част от обжалваното решение поради произнасяне свръхпетитум. Видно от първоинстанционната жалба дружеството е обжалвало изцяло ревизионния акт, потвърден с решението на директора на ОДОП Бургас. Изброяването на фактурите, по които не е признато данъчен кредит, вместо на определените задължения по данъчни периоди, не променя изразената воля в петитума на жалбата за отмяна изцяло на ревизионния акт, потвърден при обжалването му по административен ред. Правилно първоинстанционният съд е определил главният спорен фактически и правен въпрос в данъчния спор, а именно: Законосъобразно ли е отказано право на данъчен кредит по фактурите за стоки закупуване на дълготраен актив - трактор, горива и резервни части и услуги - ремонт, за които се твърди, че не се използват от ревизираното лице за последващи облагаеми доставки. Не е било спорно, че в счетоводството на ревизираното лице е заведен като актив закупен в ревизирания период трактор. Не е спорно също, видно от решението на директора на дирекция ОДОП, че е закупен и заведен като актив и товарен автомобил на 28.02.2020 г., т.е. преди ревизирания период. Не е спорно също, че ревизираното лице по сключен договор с ДФ Земеделие извършвало следните дейности: косене, почистване от нежелана растителност, ръчно и машинно балиране, подрязване и изрязване на храсти и дървета и обгрижване на пасища и ливади с детелина. В същата е посочено, и че използваната техника е храсторез, косачка, лекотоварен автомобил Форд и трактор Ламборгини. Освен това ревизираното дружество е отдавало под наем земеделска земя и е извършило облагаема услуга на друго юридическо лице. Тъй като описаната по горе дейност на ревизираното лице, с изключение на услугата в полза на Солар сървис ООД в ревизирания период, е освободена от облагане, приходните органи са счели, че процесните стоки и услуги не се използват за последващи облагаеми доставки. Обосновано първоинстанционният съд се е позовал на Решението на Съда на ЕС по дело С-153/11, (Клуб" ООД срещу Директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението", Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите) съгласно което член 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. В решението е посочено също така, че националната юрисдикция следва да определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. Следва да бъде посочено, че по това дело спорът е бил свързан с упражняване на право на данъчен кредит при придобиването на актив, с който в бъдеще ще бъдат извършвани облагаеми доставки, какъвто е и настоящия случай. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция, намира, обратно на твърдяното в касационната жалба, че органите по приходите не са доказали наличие на измамна практика, както и обстоятелства от рода, че задълженото лице няма да може или ще бъде силно затруднено да извършва облагаеми доставки със закупения материален актив. Фактът, че част от последващите доставки през ревизирания период са необлагаеми, не изключва целта за бъдещо изпълнение на облагаеми такива. В този смисъл е и приетото от Съда на Европейския съюз (СЕС) в решение по дело С-126/14 ("Sveda"). Представените в съдебното производство доказателства: два броя фактури и договор за наем правилно са ценени от първоинстанционния съд в полза на ревизираното лице и доказващи целите му за извършване на последващи облагаеми доставки, независимо че са извършени извън ревизирания период. Касационната инстанция споделя решаващите, макар и кратки, мотиви на административния съд, че жалбоподателят извършва облагаеми доставки в рамките на осъществяваната от него икономическа дейност, при което е изпълнено условието по 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Предвид, че първоинстанционното решение в обжалваната част не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба, то следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение