Решение № 8178 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3414/2009 г.

Решение № 8178 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3414/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Б., срещу решение № 65/22.01.2009 г. постановено по адм. д. № 507/08 г., по описа на Административен съд гр. Бургас (АС), с което е отменен Ревизионен акт № 02-00-1848/07.01.2008 г. (РА), издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-73/27.02.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Б. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закони, отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че са достатъчни доказателства за установяване кой е работодател на К. и извършено ли е удържане и внасяне на данък за изплатените възнаграждения. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба С. Х. К. от гр. Б. в писмен отговор, чрез пълномощника си адв. В. С. оспорва жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 02-00-1848/07.01.2008 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., с който е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 918, 05 лв. за 2004 г. и в размер на 2 486, 96 лв. за 2005 г. ведно със законните лихви, потвърден с Решение № РД-10-73/27.02.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Б. при ЦУ на НАП. От фактическа страна съдът е приел, че в производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК, при установено наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ДОПК, а именно до започване на ревизията не е подадена данъчна декларация, налице са данни за укрити доходи и задълженото лице не е представило документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, органа по приходите е приел, че адресът на управление на работодателя на жалбоподателя е в К. М. и предвид това, че Р България няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с К. М., то в случая е приложимо вътрешното данъчно законодателство и следователно съгласно чл. 8 от ЗОДФЛ (отм.) жалбоподателят е данъчно задължен за доходи, произхождащи от източници от Р България и чужбина. В хода на ревизията са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2004 г. и 2005 г., писмени обяснения на задълженото лице и превод на интервю с представители на оператора на кораб С. Н. със седалище С. В. за набиране на персонал за кораба М. II. В РА е прието, че не са представени годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. и индивидуални трудови договори или други документи, доказващи кой е работодателя и извършено ли е удържане и внасяне на данък за изплатените възнаграждения. За определяне на основата за облагане органът по приходите е взел предвид размера на възнаграждението на жалбоподателя, посочено в сключените от него договори за посредничество при наемане на работа. От правна страна съдът е приел, че няма спор относно качеството на жалбоподателя на "местно лице" за Република България но в конкретния случай е приложима е разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество, (ратифицирана с Указ № 3419 на Държавния съвет на Народна република България от 16.12.1987 г. - ДВ, бр. 98 от 1987 г. в сила за Република България от 1.01.1988 г.). Получените от жалбоподателя доходи от положен труд на морски кораб "М. II" с корабособственик "С. Н." със седалище във В. на посоченото основание се облагат в Обединеното кралство. Съгласно чл. 22, ал. 2, б. "а" от спогодбата в България двойното данъчно облагане на дохода се премахва, както следва: когато местно лице на България получава доход, който в съответствие с разпоредбите на тази спогодба може да се облага в Обединеното кралство, такъв доход се освобождава от данъчно облагане в България. За незаконосъобразни е приел съдът изводите в РА, че работодател и платец на дохода е не корабособственика "С. Н." - В., а В. Ш. Л. С. А. М със седалище К. М. До този извод съдът е достигнал като е обсъдил приетите по делото доказателства, от които е приел за установено, че жалбоподателят с посредничеството на "П и М М." ООД със седалище гр. Б. е бил нает на работа като ТВ оператор на пасажерски морски кораб "М. II". От потвърждение на "П и М М." ООД корабособственик на кораб "М. II" е "С. Н." със седалище във В., в какъвто смисъл е и приетото в хода на съдебното обжалване писмо от посредническата компания В. Ш. Л. С. А. М., съгласно което морски кораб "М. II" е част от Сдружение на английските кораби "К. К." и до 09.04.2007 г. е бил собственост на "С. Н." със седалище в С. В. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е местно лице за Република България и че за всяка от процесните години е отсъствал повече от 183 дни от територията на България. Основният спорен момент е налице ли са достатъчни доказателства за установяване кой е работодателя и извършено ли е удържане и внасяне на данък за изплатените възнаграждения. Това са и възраженията в касационната жалба. Настоящият състав намира за неоснователен довода на касатора, че в хода на данъчното и съдебно производство не са събрани безспорни доказателства относно факта, че работодател на ответника по касационната жалба е корабособственика на кораб "М. II", на който е бил нает на работа Ковачев като ТВ оператор. Не се оспорва обстоятелството, че корабособственик е "С. Н." със седалище във В. Този факт е установен от потвърждение на посредника "П и М М." ООД и писмо от посредническата компания В. Ш. Л. С. А. М., съгласно което морски кораб "М. II" е част от Сдружение на английските кораби "К. К." и до 9.04.2007 г. е бил собственост на "С. Н." със седалище в С. В. В тази насока е неоснователно позоваването в касационната жалба на обстоятелството, че съгласно сключен договор за агентство между "П и М М." ООД и ДV SIPS LEISURE INS" - дружество регистрирано в М., българското дружество се задължава да осигури моряци, които да бъдат наети от мениджъра - дружеството регистрирано в М., поради което и последното е работодател. От посочените по-горе доказателства се установява, че работодател е собственика на кораба, а не посредническата компания ДV SIPS LEISURE INS". В потвърждение на този извод е чл. 3 т. 3.3. от условия за служба-пасажерски кораб ТСС Договор за моряци палубна и машинна команда в който страните се договарят моряците може да изискват от собствениците на корабите да изплатят крайната разлика към заплатите по определените от тях банкови сметки, като съгласно чл. 1 т. 1.1 от договора всеки моряк ще подпише индивидуален трудов договор изготвен от Агента от името на собствениците на корабите и включващ сроковете и условията за служба на борда на Кораба определен там. Обстоятелството, че ДВ. Ш. Л. С. А. М. " е посредник, а не работодател на К. се установява и от представеното и прието писмо от компания ДВ. Ш. Л. С. А. М. ", от което се установява, че същото действа от името на собствениците на кораба. При така установеното правилно съдът е приел, че следва да намери приложение Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество, като основанието за облагане на лицето в другата договаряща държава - В. е не приетото от съда чл. 14, ал. 1 от Спогодбата, а чл. 14, ал. 3, б. "в" съгласно която независимо от предходните разпоредби на този член заплати и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща се държава за работа по трудов договор или за извършени услуги в другата договаряща се държава, няма да се облагат в тази друга държава, ако работата или услугите се извършват пряко: на борда на кораб, самолет, влак или шосейно превозно средство в международния транспорт при условие, че мястото на действително управление на лицето, стопанисващо кораба, самолета, влака или шосейното превозно средство, се намира в първата държава. В случая е безспорно установено, че морски кораб "М. II" е част от Сдружение на английските кораби "К. К." и до 9.04.2007 г. е бил собственост на "С. Н." със седалище в С. В., а не собственост на първата държава-България, поради което и облагането няма да бъде в България. В тази насока както правилно е посочил АС приложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 2, б. "а" от спогодбата в България двойното данъчно облагане на дохода се премахва, както следва: когато местно лице на България получава доход, който в съответствие с разпоредбите на тази спогодба може да се облага в Обединеното кралство, такъв доход се освобождава от данъчно облагане в България, поради което е неоснователен довода в касационната жалба за липса на доказателства представени от К. за удържан и внесен данък за изплатените възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение