Решение № 9229 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2014 г.

Решение № 9229 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1862/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Радостина Димитрова Манева срещу Решение № 8004/17.12.2013 г., постановено по адм. дело № 9552/2013 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, като се постанови друго, с което се отмени оспорената пред съда заповед. Ответната страна - Кметът на район Искър, Столична община чрез пълномощника си по делото взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Радостина Димитрова Манева срещу Заповед № 853 от 26.08.2013 г. на кмета на Район "Искър", с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателката, възникнало на основание настанителна заповед и сключен договор за наем на апартамент общинска собственост. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. Съдът е направил правния извод, че са налице основанията на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за прекратяване на наемното правоотношение, фактическите основания изложени в оспорената заповед са доказани, налице са няколко от изброените в чл. 33, ал. 1 от Наредбата основания за прекратяване на наемното правоотношение. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания. В него е налице изложение на оплакванията на жалбоподателя, както и посочване на събраните по делото доказателства с тяхното кратко съдържание. Липсва обаче изложение какви конкретни фактически положения приема и на база кои от изброените доказателства, какви са правните изводи, следващи от приетата фактическа обстановка. Цитирани са разпоредбите посочени като основание за издаване на оспорената заповед и най общо, в три изречения се приема, че посочените в заповедта фактически основания за прекратяване на наемните правоотношения се потвърждават от представените по делото доказателства, а именно справки и писма, установяващи дължими суми, при липса на доказателства тези суми да са заплатени. От тези мотиви не може да се установи какво съдът е приел за установено, въз основа на кои доказателства и какви фактически и правни изводи е направил. Изводите са и вътрешно противоречиви, при непосочване кой срок на неизпълнение съдът приема, този по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС или този по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при изричното посочване, че тези срокове са различни. Освен това е прието наличие на повече от едно основание от изброените в чл. 33, ал. 1 от Наредбата, като не е ясно кои са основанията относими към конкретния спор, приети и за доказани по делото. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,