Решение № 201 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9896/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. М. М. против решение 3189 от 22.04.2024 г., постановено по адм. дело 2374/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и в условие на евентуалност навежда доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Г. М. М. против заповед ЧР 141/30.11.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност главен секретар, считано от 30.11.2023 г., поради възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, съгласно влязло в сила съдебно решение за отмяна на прекратяване на служебното правоотношение на служител, заемал същата длъжност и заявено желание от последния да я заеме. Обжалваното решение е допустимо. Съдът се произнася по подадена в срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което доводите за недопустимост на съдебния акт са неоснователни. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. Правилно съдът приема, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата е постановена по повод подадено заявление от С. К. за възстановяване на заемана от него длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение главен секретар. Законосъобразни и обосновани са изводите за съответствие на административния акт с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 29.11.2023 г. заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Костадинов от длъжността главен секретар е отменена, като служителят на 30.11.2023 г. подава заявление и се явява да заеме длъжността. Със заповед от 30.11.2023 г. С. К. е възстановен на длъжността главен секретар. Съгласно правилото на чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност. В случая служителят, чието уволнение е признато за незаконосъобразно, се явява в законоустановения срок и заявява желание да бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност. Издадена й е заповед за възстановяване на служебното правоотношение, която е връчена на Костадинов, с което възникват всички предпоставки на чл. 107, ал. 1 т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с Г. М.. В случая органът по назначаването е длъжен, при наличие на влязло в сила съдебно решение за незаконосъобразност на прекратяването на служебното правоотношение на С. К. за длъжността главен секретар и заявеното от него желание да заеме същата, да предприеме действия по освобождаване на тази длъжност, за да бъде заета от служителя, чието прекратяване на служебното правоотношение е признато за незаконно. Следователно оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Отказът да се допусне назначаване на съдебна експертиза е правилен, тъй като поставените въпроси са ирелевантни за правния спор. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал.1 АПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се осъди Г. М. М. да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,