Решение № 6402 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2019 г.

Решение № 6402 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11643/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Оризарски от [населено място], против Решение № 5210/29.07.2019 г., постановено по адм. дело № 10025/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което са отхвърлени предявените от него искове против Столична Община за заплащане на имуществени вреди в размер на 472 140. 00 лева и и за заплащане на неимуществени вреди в размер на 50 000. 00 лева като неоснователни. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски. Ответникът - Столична Община, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователни предявените от И. Оризарски против Столична Община искове по реда на ЗОДОВ за заплащане на имуществени вреди в размер на 472 140.00 лева и и за заплащане на неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предвидените в ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на Столична Община. Изложени са подробни съображения че отменените административни актове не водят до последица увреждането на лицето със стойността на заменяемия имот, тъй като именно от него изхожда волеизявлението за неприключване на процедурата по замяна. Не може да се направи извод за наличие на имуществени вреди, представляващи стойността на имота, който лицето иска да придобие, но не приема предложената му от продавача - заменител цена. Каса е се за гражданскоправна сделка с административен елемент, за която е предвиден особен ред от специалния Закон за общинската собственост. Неприключването на сделката не е по вина на Столична Община, а поради несъгласие с цената от страна на Оризарски. Съдът е приел, че евентуалните притеснения на лицето относно неприключилата процедура по замяна по никакъв начин не произтичат от поведението на Столична Община, а единствено от поведението на ищеца. Решението е правилно. Административен съд София - град е изяснил релевантните за исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата и приложимата правна уредба, като е приел, че в случая не са налице законовите основания за уважаване на предявения от И. Оризарски иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди във връзка с отказ за замяна на собствения му имот, с имот - собственост на Столична община. За да обоснове този извод, съдът е посочил, че липсва причинно-следствена връзка между отмененото решение на СОС и предявеният иск за обезвреда по пазарната стойност на посоченият имот към 2019 г. Правилно е прието, че касаторът в настоящето производство не е бил собственик на посочения имот от 1973 г., като Оризарски е упражнявал по отношение на имота единствено право на задържане спрямо други физически лица, поради наличие на техни граждански правоотношения, разрешени по съдебен път. Претендираната сума не може да представлява вреда, която следва да бъде възстановена по посочените съображения. Наред с изложеното, съдът е посочил, че липсва причинно-следствена връзка между отменената през 1983 г. заповед за извеждане на Оризарски от процесното жилище и твърдяната от него имуществена вреда, представляваща пазарната стойност на имота към 2019 г., като в този смисъл посочената сума не може да представлява вреда, която следва да бъде възстановена по посочените в касационната жалба съображения. Такава връзка липсва и по отношение на отменените от съда последващи актове на Столична община, тъй като при прегледа на постановените съдебни актове, съдът е установил, че процедурата по замяна не е приключила, поради уважените от съдебните състави възражения на настоящия касатор по отношение на определената от административния орган цена на заменяемия имот. В този смисъл отменените административни актове не водят до последица увреждането на лицето със стойността на заменяемия имот, тъй като по негова инициатива/оспорване не е приключила процедурата по замяна. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд по отношение претендираните неимуществени вреди, тъй като касаторът в настоящето производство не е представил доказателства за реално претърпени от него неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с нереализираната до момента замяна. Като е приел, че по отношение на предявените имуществени вреди е налице една гражданско-правна сделка с административен елемент, доколкото собственик на един от заменяемите имоти е Столична община, която следва да спазва предвидения в ЗОС особен ред и е отхвърлил предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди на И. Оризарски, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на трето отделение