Решение № 7032 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2010 г.

Решение № 7032 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7268/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. София, пл. "Славейков" № 4А срещу решение № 692 от 30.03.2010 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 4206/2009 г. С обжалваното решение съдът отменил негова заповед № 293 от 18.05.2009 г. и го осъдил да заплати на едноличен търговец "Веселин Гуторанов" 750 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че от книгата, със заглавие "Друнвало. Интервюта и статии. 1997 - 2000.", са издадени само десет броя, които не са предназначени за продажба. Погрешно приел, че е издадена една, а не две книги с един и същ ISBN номер. Неправилен, в противоречие с разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) счита прието от съда, че са необходими "доказателства, че издателството е осъществило търговия с тези бройки". Счита решението, в частта за разноските, за неправилно, тъй като определения размер на адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на казуса. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което остави в сила оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба - едноличен търговец "Веселин Гуторанов", не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че издаването на книгата "Друнвало. Статии и интервюта. 1997 - 2000." е възложена на едноличния търговец по силата на сключен на 11.06.2008 г. договор между него и "Школа по майсторство" ЕООД. Тиражът на книгата е 200 броя. Приел, че 10 броя книги - сигнални екземпляри, на 11.07.2008 г. са предадени на възложителя, който през м. юли възразил по оформлението на корицата. Приел, че по силата на сключено между страните по договора допълнително споразумение за промяна заглавието на книгата - "Четириизмерната промяна", едноличният търговец отпечатал 200 броя от книгата с допълнителна обложка. На отпечатаната книга е присъден ISBN. Приел, че оспорената заповед е издадена по повод жалба до Комисията за защита на потребителите, в която се твърди, че една и съща книга е закупена с и без обложка. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел, че не е налице фактическия състав на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като всички 200 броя на книгата са излезли на пазара в един вид - с допълнителна обложка. Приел, че отпечатването на първоначалните 10 броя без обложка не променя фактическата обстановка, тъй като липсват доказателства издателството да е осъществило търговия на тези бройки, за да се приеме, че е налице търговска практика. Въз основа на това направил извод за противоречие на оспорената заповед с материалния закон и неговата цел, поради което като незаконосъобразна я отменил. Тези изводи на съда са правилни. Видно от касационната жалба спорът по делото е досежно част от релевантните факти, правната квалификация на фактите по делото и техните правни последици. По отношение на фактите касаторът счита за неправилен извода на съда, че са издадени само 10, сигнални броя от книгата със заглавие "Друнвало. Интервюта и статии. 1997 - 2007.", както и че отпечатаните 200 броя от книгата със заглавие "Друнвало. Четириизмерната промяна" са нейния пълния тираж и друг не е издаван. Този факт е основен за фактическия състав на твърдяното нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Изводът на съда, че са отпечатани не два пъти по 200 броя книги, с едно и също съдържание, но с различно заглавие, а само един тираж от 200 броя, със заглавие "Друнвало. Четириизмерната промяна" е направен на основата на правилна преценка на приложените по делото доказателства. Видно от сключения на 11.06.2008 г. договор между ответника по касационната жалба и "Школа по майсторство" ЕООД договорено било, т. 7 от договора, издаването на едно издание в тираж от 200 броя. Едва след продажбата на едро на това издание е било договорено издаването на следващ тираж. От приложените по делото фактури за продажба на едро се установява, че тя (продажбата на едро) е приключила на 27.03.2009 г., т. е. едва след тази дата, според договора, би могло да започне издаването на следващия тираж, който според органа е със заглавие "Друнвало. Четириизмерната промяна". Жалбата, задвижила производството пред Комисията за защита на потребителя, е с дата 06.02.2009 г., като в нея се твърди, че книгата, със заглавие "Друнвало. Четириизмерната промяна" е закупена в края на 2008 г. Следователно тезата на органа, че са издадени два тиража, с различно заглавие, не се подкрепя от доказателствата по делото. Доказателства, които да установяват издаването на втори тираж на книгата, с променено заглавие, по делото няма. С оглед на това правилно съдът установил релевантния по делото факт, че книгата, за чието съдържание няма спор, че е едно и също, е издадена само и единствено в първи тираж от 200 броя. Видно също така от договора между ответника по касационната жалба и "Школа по майсторство" ЕООД страните са договорили възможност за поправки от страна на издателя, в случай, че възложителят "има претенции към някоя част от произведението в текстовата част или в оформлението му" - т. 4. В изпълнение на тази договореност ответникът по касационната жалба, след отпечатването на сигналните 10 броя - получени от него на 11.07.2008 г. от печатницата - видно от приемо-предавателния протокол, дал възможност на възложителя да извърши промени. Поради несъгласие на възложителя с коричното оформление на книгата е подписано, на 13.07.2008 г., допълнително споразумение към договора, в което е уточнено изработването на допълнителна обложка към книгата Друнвало. Статии и интервюта. 1997-2007" със заглавие "Четириизмерната промяна". Останалите клаузи на договора не са променяни. Именно от същата дата - 13.07.2008 г., е и променената оферта за отпечатване на книгата, дадена от печатницата, с включена допълнителна обложка. Следователно правилни са изводите на съда, че става въпрос за една единствена книга с допълнителна обложка. Що се отнася до получените от печатницата първоначално 10 броя книги без допълнителна обложка, то същите, видно и от посоченото в приемо-предавателния протокол, са сигнални екземпляри. Сигналният екземпляр издателят предоставя на разпространителите свободно, без заплащане, с цел запознаване с изданието. По принцип сигналните екземпляри са без допълнителна обложка и е възможно дори да имат малка разлика в съдържанието, тъй като се очакват коментари от съответния читател. Фактът, установен от твърденията в жалбата, задвижила производството пред Комисията за защита на потребителя, че някой от разпространителите си е позволил да продаде сигналния екземпляр не може да обоснове извода на административния орган, че с действията си, ответникът по касационната жалба е осъществил заблуждаваща търговска практика. Горните факти правят необоснован извода на административния орган, че в продажба е една книга, с еднакво външно оформление, от един и същ автор, с един и същ международен стандартен номер (ISBN), но с различно заглавие. Наред с това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не може да се тълкува изолирано от разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Заблуждаващата реклама е вид нелоялна търговска практика. За да е налице нелоялна търговска практика е необходимо не само практиката да съдържа невярна информация, която заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, но и тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. В случая, дори и да се приеме, хипотетично, че тези 10 сигнални броя са стигнали на пазара, то количеството им не би могло да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Следователно не е налице единият от двата кумулативни елемента на фактическия състав на нелоялната търговска практика. Видно от изложеното, съдът правилно установил релевантните по делото факти. Въз основа на тях направил обоснован извод, че фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е осъществен. При така констатираната материална незаконосъобразност на оспорената заповед съдът правилно отменил същата. По отношение на искането за промяна на решението в частта за разноските: Твърдението на касатора за несъразмерност на изплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът може да намали размера на изплатеното адвокатско възнаграждение, но ако са налице две кумулативни предпоставки: възнаграждението е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и страната своевременно, до приключване на делото пред решаващия съд, е направила възражение за прекомерност. Видно от протокола от съдебното заседание, когато делото е обявено за решаване, касаторът не е направил възражение за прекомерност на възражението. При липса на надлежно искане за намаляване на възнаграждението поради прекомерност съдът не може служебно да го намали. Искане за намаляване не може да бъде направено за първи път с жалба срещу решението в частта за разноските. С оглед на изложеното съдът следва да остави в сила обжалваното решение в частта за разноските. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд