Решение № 9506 от 26.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Атанасов против решение 218/13.06.2022г., постановено по адм.д. 361/2021 г. по описа на Административен съд Добрич. С решението е отхвърлена жалбата на Х. Атанасов против Заповед 951/13.07.2021г. на Кмета на община Добрич, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи гараж с пристройка, плътна ограда и прозирна ограда, находящи се в УПИ Х-3077, кв. 537 по плана на [жк], Добрич, представляващ ПИ с идентификатор 72624.615.3077 по КК на Добрич. Касаторът смята, че обжалваното решение е нищожен, незаконосъобразен и недопустим акт. Иска същото да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски. В съдебно заседание се явява лично. Поддържа жалбата. Ответникът кмет на община Добрич, чрез процесуалния си представител Г. Ковачев, в представено по делото писмено възражение оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административното производство е приключило с издаване на Заповед 951/13.07.2021г. на Кмета на Община Добрич, с която е наредено премахването на посочените в нея незаконни строежи. С решението предмет на касационен контрол, Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на Х. Атанасов против посочената заповед. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема за доказано, че процесните строежи са незаконни, както и че не са налице условията същите да бъдат възприети като търпими. Позовава се на заключенията /основно и допълнително/ на назначената съдебно-техническа експертиза. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В проведената административна процедура е съставен Констативен акт 8/18.05.2021г., като съставилите го служители са достигнали до извода, че строежът Гараж с пристройка е изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, което го категоризира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а плътна ограда с височина 1,80 м. и дължина 8,60м. и прозирна ограда с височина 1,55 м. и дължина 9,90 м. са изградени в противоречие с предвижданията на действащия устройствен план незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 1 от ЗУТ и без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Спазена е процедурата по уведомяването на възложителя. Възражения не са постъпили. По делото е изслушана СТЕ. Експертът е установил че гараж с пристройка е изградена през 2019г., като за ремонта и преустройството на съществуващия преди гараж е необходимо издаването на разрешение за строеж, каквото в случая липсва. За плътната ограда също липсвало необходимото разрешение за строеж, а прозирната ограда не е изградена по регулационната линия на имота. От събраните писмени доказателства става ясно, че в имота е съществувал гараж с тухлени стени, който е изцяло премахнат и е изграден нов такъв през 2019г. с бетонови блокчета. Свидетелските показания са в същия смисъл след като Атанасов придобил имота /което, видно от нотариалния акт приложен по делото, е станало на 11.10.2018г./ е осъществил основен ремонт на стария гараж и е започнал изграждането на огради. При така установената от административния съд фактическа обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че строежите са незаконни и законосъобразно е наредено тяхното премахване. -по отношение на гараж с пристройка Съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени по правилата на този закон. Дори да се приеме, че не е налице нов строеж, а е извършен основен ремонт на съществуващия преди 2019г. гараж, то за този основен ремонт отново се изисква разрешение за строеж. Изключението по чл. 151, ал. 1 т. 1 от ЗУТ се отнася само до текущите ремонти, какъвто в случая не е налице. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.1, т. 2 от ЗУТ -по отношение на плътна ограда Изключението по чл. 151, ал.1, т. 11 от ЗУТ, допускащо да бъде изградена без разрешение за строеж плътна ограда с височина на плътната част 0,60м. е неприложимо, тъй като процесната ограда е плътна в цялата й височина от 1,80 м. Освен това същата е изградена в противоречие с изискването по чл. 48, ал. 7 от ЗУТ, според която норма към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. В случая не е налице, коректива по чл. 48, ал.9 от същия закон, тъй като липсва разрешение на главния архитект на общината. Строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал.1, т. 2 от ЗУТ. -по отношение на прозирната ограда Допустимо е изграждането на прозирни огради без разрешение за строеж, ако височината на плътната част е по-малка от 0,60 м. /чл. 151, ал.1, т. 11 от ЗУТ/. За да е законен този строеж, обаче е необходимо оградата да бъде съобразена с предвижданията на подробния устройствен план /чл. 225, ал.1, т.1 от ЗУТ/. В случая е установено, че прозирната ограда не следва нито имотната, нито регулационната линия, същата криволичи и в по-голямата си част е извън имота на жалбоподателя и завзема част от улица общинска собственост. Правилен е изводът на съда, че и трите строежа, с оглед периода на изграждането им, не попадат в която и да е от хипотезите на § 16 от ПЗР за ЗУТ, както и в тази по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Следователно същите не представляват търпими строежи. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена при наличието на компетентност, с оглед представената по делото заповед за заместване. С оглед на изложеното Върховният административен съд, второ отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер, равен на минималния такъв по чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ 100,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,