Решение № 259 от 18.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 641/2013 г.

Решение № 259 от 18.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 641/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. И., депозирана чрез неговите защитници срещу въззивно решение № 13 от 11.02.2013 г. на Варненски апелативен съд /АС/, постановено по внохд № 345/2012 г., с което е изменена присъда № 91 от 24.09.2012 г. на Окръжен съд /ОС/ - В., по нохд № 955/2012 г. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснато от контролираните съдебни инстанции нарушение на материалния закон. В подкрепа на визираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се излагат подробни съображения, очертаващи че на инкриминираната дата, пострадалата С. В. се е намирала на безопасно място на платното за движение / на разделителен остров, в зоната на маркировка М 15/ и е била ориентирана за обстановката, и динамиката на пътя, които обстоятелства сочат на възникнала опасност за водача на процесния автобус "М" - Б. И., с предприетото от жертвата пресичане в обратна посока. С поставен акцент на установените по делото факти за скоростта на движение, мястото на удара и опасната зона за спиране на моторното превозно средство се обосновава заключение за случайно деяние по чл. 15 от НК, поради техническа невъзможност за предотвратяване на транспортния инцидент и на причинения с него общественоопасен резултат. Предлага се отмяна на обжалваното решение и упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, чрез оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение, с произтичащите от това последици. Подадена е и жалба от конституираните частни обвинители и граждански ищци - В. С. и С. Т., изразяваща недоволство от съдебния акт в санкционната му и гражданскоправна част. Декларира се прекомерна заниженост на наложените на Бирхан И. наказания и с доводи за житейска несправедливост се аргументира дерогиране на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, с отказа на Варненски АС да присъди обезщетение на внука на починалата В. - С. Т., за претърпените от него с престъплението неимуществени вреди. В съдебно заседание на 9.05.2013 г., подсъдимият Б. И. не се явява пред касационната инстанция, като същият се представлява от договорен адвокат, който поддържа изцяло жалбата и исканията в нея. В настоящото производство не участват лично и частните обвинители и граждански ищци, чиито процесуални права и интереси се охраняват от упълномощен повереник, който в хода на съдебните прения моли за уважаване на касационната жалба на В. С. и С. Т. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че въззивното решение, следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 91 от 24.09.2012 г., обявена по нохд № 955/2012 г., Варненски ОС е признал Б. Р. И., за виновен в това, че на 01.03.2011 г., в [населено място], при управление на МПС - автобус "Мерцедес", с рег. [рег. номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, и по непредпазливост причинил смъртта на Стана Х. В., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от същия закон, му наложил наказания - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66 от НК за четиригодишен изпитателен срок, и ТРИ ГОДИНИ лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. С първоинстанционния съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, което е осъдено да заплати в полза на гражданските ищци В. А. С. и С. Т. Т., наследници на починалата, сумите от 30 000 /тридесет хиляди/ лева на С. и 50 000 /петдесет хиляди/ лева на Т., представляващи неимуществена обезвреда. С обжалваното решение № 13 от 11.02.2013 г., по внохд № 345/2012 г., Варненски АС, в процедура, инициирана по въззивна жалба на процесуалните представители на подсъдимия Б. И., е изменил присъдата по нохд № 955/2012 г., чрез намаляване на определените наказателни санкции, на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за тригодишен изпитателен срок и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от правоуправление, и чрез отмяна в гражданско-осъдителната й част, с която е присъдено обезщетение на С. Т. в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва и прекратяване на производството по предявения от него граждански иск. Касационната жалба на подсъдимия И. е НЕОСНОВАТЕЛНА. При осъществения инстанционен контрол, настоящият състав не констатира релевираното от защитата несъблюдаване на материалния закон. Инкриминираното поведение на Б. И. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на особената норма на чл. 343а, ал. 1, б. "б", вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, чиято бланкетна диспозиция се запълва със съдържание от нарушените правила за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предявява към водачите на моторни превозни средства изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр. 1 на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при коментираната ситуация управляващите автомобили да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на моторни превозни средства е посочена в изр. 2 на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство. Конкретиката в настоящия казус обосновава неспазване на правните предписания чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП от подсъдимото лице. В ранната сутрин на 1.03.2011 г. Б. И. управлявал автобус "Мерцедес", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], движейки се по бул. "Княз Борис I", [населено място], в дясната лента на трилентово платно, в посока пътен възел "Почивка" със скорост около 63 км/ч. Водачът на моторното превозно средство забелязал 73-годишната С. В., която вървяла по отъпкана пътека в тревната площ, разположена отдясно на същия път; възприел реализираните от нея действия, изразили се в навлизане на платното и пресичане на най-дясната лента, ориентирана фронтално към КК "Златни пясъци", в района на "У" образно кръстовище; и наблюдавал пешеходката при спирането й в участък от пътя, маркиран с "коси успоредни линии - М15", демонстрираща колебливост, нерешителност и липса на увереност по отношение на крайната цел, обусловени от интензивния трафик; но не променил скоростта на движение. Илюстрация на очертаното поведение на възрастната жена са последващите й прояви - от заеманата позиция тя се извърнала обратно, с дясното рамо към процесния автобус и предприела пресичане към началното си местоположение, при което въпреки незабавно задействаната от водача на моторното превозно средство спирачна система настъпил фаталният удар, причинил смъртта на пострадалата В. Интерпретацията на визираните в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП правила мотивира категорично заключение, че управляващите моторни превозни средства са длъжни да вземат своевременни и адекватни мерки за безопасно движение - чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила, при налична опасност за движението, каквато несъмнено са намиращите се на пътното платно пресичащи пешеходци. Моментът на възникване опасност за движението е фактически въпрос и не може да бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че за начало на възникване на непредвидимата опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходецът без да е дал някакви признаци, че е възприел наближаването на моторното превозно средство, се насочва от тротоара или банкета към платното за движение и с поведението си явно и очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него, съответно per argumentum a fortiori, при стъпването на лицето и реалната му поява на пътното платно. Тогава водачът на автомобила трябва да изпълни императивно вменените му нормативни задължения за намаляване на скоростта и спиране. Управляващите моторни превозни средства следва да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в движението, като предприемат необходимото за предотвратяване на произшествия, което подсъдимият е пренебрегнал в разглеждания казус. (ТР 28/84 г. на ОСНК на ВС; Р 1432/74 г. по н. д. 1233/74 г. на III-то н. о; Р 1179/75 г. по н. д. 1092/75 г. на III-то н. о.; Р 1232/78 г. по н. д. № 1108/78 г. на III-то н. о.; Р 819/80 г. по н. д. № 722/80 г. на III-то н. о.; Р 926/80 г. по н. д. № 836/80 г. на III-то н. о.; Р 269/83 г. по н. д. № 226/83 г. на III-то н. о.; Р 134/85 г. по н. д. № 106/85 г. на III-то н. о.; Р 76/89 г. по н. д. № 39/89 г. на III-то н. о.; Р 1476/90 г. по н. д. № 77/89 г. на III-то н. о. на ВС на РБ; Р 645/2007 г. по н. д. № 365/2007 г. на II-ро н. о. на ВКС на РБ.) Видно от изготвените в рамките на наказателното разследване съдебни автотехнически експертизи, при приетата скорост на движение на автобус "Мерцедес", с рег. [рег. номер на МПС] /62,06 км/ч/, и с оглед изчислените параметри на дължината на опасната зона /59,76-60м/ и на отстоянието на моторното превозно средство от мястото на конфликтната точка в момента на възникналата опасност за движението, когато С. В. е започнала пресичането на пътния участък, навлизайки в най-дясната лента и Б. И. я е възприел /224,73 м/, ако водачът е реагирал със задействане на спирачната система, при доказания по делото ход на движение на пострадалата, той е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътно-транспортния инцидент. В коментирания смисъл несъстоятелни са акцентираните доводи, че пострадалата С. В. се е намирала на безопасно място на платното за движение /в зоната на маркировка М 15/ и е била ориентирана в пътната обстановката, сочещи на възникнала опасност за водача на процесния автобус "Мерцедес" - Б. И., с предприетото от жертвата пресичане в обратна посока и предпоставящи приложение на института на "случайното деяние", предвиден в чл. 15 от НК, който изключва вината при форма на непредпазливост, респективно наказателната отговорност на подсъдимия. Убедителна е предложената от въззивната инстанция аргументация, базираща се на повторната тройна автотехническа експертиза по делото и на задълбочено тълкуване на нормите на чл. 113 - чл. 115 от ЗДвП. Според компетентното мнение на изслушаните пред първостепенния съд вещи лица - инженери, маркировката М 15, представляваща коси успоредни линии за обозначаване на пътен участък, забранен за движение на превозни средства, не е "остров за безопасност" и не попада в категорията места, където е разрешено преминаването на пешеходци. Логическа последица от това са изводите на решаващия орган, че когато пешеходец предприеме пресичане на пътното платно не на определено за целта място /пешеходна пътека, подлез/, той е препятствие за движението и водачът е длъжен да предприеме незабавно мерки за предпазването му, чрез намаляване на скоростта или спиране на управлявания от него автомобил. Връщането на такъв пешеходец назад, от който момент попада в опасната зона на спиране на превозното средство, не оневинява водача с оглед на допуснатите в предходния момент нарушения на правилата за движение - несъобразяване с предписаните от чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП изисквания. Единствено преминаването изцяло или почти изминаването на пътното платно отляво надясно или отдясно наляво от пешеходец, е достатъчно основание за увереност на управляващия моторното превозно средство, че няма да настъпи необосновано връщане, като подобна внезапна проява в такава ситуация съставлява неоправдано и непредвидимо за водача действие, поради което и от този момент за него възниква опасността за движение. Наличието на пешеходец на пътното платно задължава водачите да предвидят евентуално навлизане в лентата им за движение и да шофират с повишено внимание, като в такива случаи съществуващата реална опасност е преодоляна напълно, щом пешеходецът освободи пътния участък, по който се извършва движението и премине на тротоара или банкета. (Р 964/77 г. /77 г. по н. д. № 804/77 г. на III-то н. о.;. Р 117/86 г. по н. д. № 58/86 г. на III-то н. о.; Р № 308/87 г. по н. д. № 270/87 г. на III-то н. о.) Установените по делото фактически обстоятелства, очертаващи навлизане и присъствие на С. В. на пътното платно, при демонстрирани от възрастната жена колебливост и нерешителност в поведението, породени от натовареността на участъка и индиция за възможни внезапни промени в пътната обстановка, формират вътрешното убеждение за възникнала опасност за движението, която подсъдимият е игнорирал, консумирайки престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. "б" от НК. НЕОСНОВАТЕЛНА е и депозираната жалба на частните обвинители и граждански ищци - В. С. и С. Т. По справедливост, при съблюдаване на тежестта на престъпното посегателство и на личната опасност на дееца, и в съответствие с регламентираните в чл. 36 от НК цели на индивидуалната и генерална превенция, са отмерени санкционните последици за Б. И. При лимитиране на наказанията /лишаване от свобода и лишаване от правоуправление/ въззивният състав е преценил характеристиките на изискуемите за престъпната съставомерност обективни и субективни признаци, като обърнал специално внимание на нарушенията на правилата за движение по чл. 21 и чл. 47 от ЗДвП, които поради липса на пряка причинна връзка с вредоносния резултат са ирелевантни за правната квалификация, и отдал нужното значение на наличното съпричиняване на общественоопасните последици от пострадалата, чрез осъщественото неправомерно пресичане; професионално обсъдил чистото съдебно минало и добрата репутация на подсъдимото лице като дългогодишен служител на градския транспорт. Атакуваното решение е правилно и в гражданската част. При стриктно спазване на задължителните указания на ВС, дадени с Постановления на Пленума № 4 от 1961 г., № 5 от 1969 г. и № 2 от 1984 г., по прилагането на чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД, Варненски АС е отменил първоинстанционната присъда по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лева, в полза на С. Т. - внук на починалата В., и прекратил производството по предявения от него и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск С цитираните актове, трасиращи константната практика на съдилищата изчерпателно е посочен кръга от лица, имащи право на неимуществена обезвреда, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, извън обсега на които са възходящите и низходящи роднини по права линия от втора и по-горна степен /дядо, баба, прадядо, прабаба, внуци и правнуци/, братята и сестрите, заварени и доведени деца и втория съпруг на родителя им. Изложените съображения мотивират касационния съд да остави в сила обжалвания акт, упражнявайки правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК. Воден от горното, Върховният касационен съд