Решение № 4088 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6953/2015 г.

Решение № 4088 от 7.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6953/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решение № 839/13.05.2015 г., постановено по адм. дело № 1309/2014 г. по описа на Бургаския административен съд, с което по жалба на "Ямбол - Бус" ООД - гр. Ямбол е обявен за нищожен РА № 281302800/10.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 148/26.05.2014 г. на същия директор за определени на дружеството допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците юни, август, септември, октомври и ноември 2010 г. май 2011 г. и януари 2012 г. в общ размер на 37 416,26 лв., вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки, издадени от "Сирена" ЕООД, "Сирена 1" ЕООД и "Сирена 1 ЕООД енд Партнерс" КД. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е тълкувал § 35 от ПЗР на ЗИД на ДОПК и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Изложени са доводи от касационния жалбоподател, че свързаността на двете ревизии - първоначално възложената и впоследствие повторната след отмяна на ревизионния акт от горестоящия административен орган не обосновава приложението на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, тъй като този преходен режим се отнася само до случаите, когато производството е образувано по издаване на ЗВР, но все още не е издаден ревизионен акт, а това условие в случая не е изпълнено. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отхвърляне жалбата на "Ямбол - Бус" ООД срещу ревизионния акт, отмяна на решението и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба "Ямбол - Бус" ООД - гр. Ямбол чрез процесуалния си представител адв. Пейчо Пейчев в депозирания по делото писмен отговор и представените от адв. Пейчев писмени бележки я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното съдебно решение и присъждане на направените разноски съгласно представения списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да обяви за нищожен посочения по-горе ревизионен акт, издаден на "Ямбол - Бус" ООД, първоинстанционният съд е приел, че от приходните органи неправилно повторната ревизия е възложена с нова заповед за възлагане. Според съда по този начин не започва нова ревизия, а се възстановява висящността на производството по издаване на ревизионен акт, започнало с първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия, в случая със заповед № 1201909/09.11.2012 г. Направен е извод от съда, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, което води и до неговата нищожност, която е обявена от съда с обжалвания съдебен акт. Решението на първоинстаницонния съд е правилно постановено. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. се предвижда ревизионният акт да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията, да издаде и ЗОКО, с който си определя органът, който да издаде ревизионния акт. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК в сила от 01.01.2013 г., според който всички досегашни производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. Затова и правилно е приел, че приложима за процесния случай е редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението от 01.01.2013 г. с оглед на това, че е налице повторна ревизия, а ревизионното производство е започнало първоначално с издадена заповед за възлагане № 1201909/09.11.2012 г., т. е. преди изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 01.01.2013 г. и в съответствие с приетото в § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС, I и VIII отделение по прилагането на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК. Макар в ДОПК да няма дефиниция на понятието висящност на производството, с оглед общите принципи, важими за административния процес, под висящо производство следва да се разбира онова производство, при което няма издаден акт. Повторната ревизия не представлява нова ревизия, а както вече се посочи с нея се възобновява висящността на вече започнало производство по издаване на друг ревизионен акт, без да се издава нова заповед за възлагане. Това не е спазено от приходната администрация, която не се е съобразила с § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ДОПК и затова е налице некомпетентност на органа, издал ревизионния акт, а това е тежък порок, който води до нищожност на ревизионния акт. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с изискванията на ДОПК и не актуалната непротиворечива съдебна практика на ВАС и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото на "Ямбол - Бус" ООД следва да се присъдят направените разноски пред настоящата касационна инстанция, които са в размер на 2 200 лв., видно от представеното по делото пълномощно на адв. Пейчев. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Първо отделение