Решение № 8946 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2012 г.

ВАСПетчленен състав20.06.2012 г.докладчик Георги Чолаков

Диспозитив

Отхвърля искането на Трифон Николов Атанасов от гр. Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 10, за отмяна на решение № 1243 от 26.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1082/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, потвърдено с решение № 16362 от 12.12.2011 г. постановено по адм. дело № 8949/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, на основание чл. 239, ал. 3, предложение 2 от АПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8946 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Трифон Николов Атанасов от гр. Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 10, за отмяна на решение № 1243 от 26.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1082/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, потвърдено с решение № 16362 от 12.12.2011 г. постановено по адм. дело № 8949/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответниците - Общински съвет Варна и кметът на община Варна, не заявяват становище по искането. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 1243 от 26.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1082/2011 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Трифон Николов Атанасов от гр. Варна срещу решение № 2877-3

29

на общински съвет Варна по протокол № 29 от заседание, проведено на 15.12.2010 г. Това решение е било предмет на касационен съдебен контрол, като същото е потвърдено с решение № 16362 от 12.12.2011 г., постановено по адм. дело № 8949/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК страните, участвували в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила и неблагоприятни за тях съдебни решения, на основанията и в сроковете по чл. 239 и чл. 240 АПК. Лицето, депозирало искането, е участвало в съдебното производство по делото, поради което е активно легитимирано да иска отмяна на постановеното по това дело съдебно решение. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни решения и то когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК причини. Като основание за отмяна на съдебното решение е посочена нормата на чл. 239, т. 3, предложение 2 от АПК. Съгласно тази процесуална разпоредбата може да се иска отмяна, когато решението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания следва да стане с влязло в законна сила решение, каквито не са представени. В подкрепа на искането за отмяна на посоченото по-горе правно основание са представени две решения на Върховния административен съд - решение № 1907 от 8.02.2012 г. по адм. дело № 9909/2011 г. по описа на ВАС, трето отделение и решение № 4627 от 29.03.2012 г. по адм. дело № 10430/2011 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Тези две решения са постановени по други административни дела, с други страни по тях и по отношение на други административни актове, различни от страните и административния акт, който е бил предмет на контрол за законосъобразност по делото по което се иска отмяна на влязлото в сила решение. Административни актове, по законосъобразността на които се е произнесъл съда по тези две дела, не са били основание за постановяване на влязлото в сила решение, отмяна на което се иска. Ето защо, представените две решения на ВАС, нямат никаква връзка с производството по настоящото дело. Искането за отмяна на наведеното основание - чл. 239, т. 3, предложение 2 от АПК би било основателно, ако съдебното решение, чиято отмяна се иска, е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая решение № 1243 от 26.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1082/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, потвърдено с решение № 16362 от 12.12.2011 г. постановено по адм. дело № 8949/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, не са основани на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Както бе отбелязано и по-горе, и двете решения на ВАС, представени като доказателство по делото в подкрепа на направеното пред съда искане, нямат никакво отношение към развилото се съдебно производство по настоящото дело. В процесния казус законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание също е неоснователно. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение, следва да се отхвърли като неоснователна на посоченото в нея правно основание - чл. 239, т. 3, предложение 2 от АПК. С оглед изхода на делото, претенцията на молителя за присъждане на сторените разноски в това производство се явява неоснователно.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 239, ал. 3