Решение № 2662 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2011 г.

Решение № 2662 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7535/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Практикер" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Стефанов, против Решение № 1490/30.03.2011 г. по адм. дело № 7126/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си - юрисконсулт Гърбелова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Практикер" ЕООД срещу РА № 2250900350/18.02.2010 г., поправен с РА № 22501001905/22.06.2010 г., издадени от ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1065/22.07.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-София при ЦУ на НАП, в частта, с която след поправката, на "Практикер" ЕООД е определен данък по чл. 35-38 от ЗОДФЛ (отм.) в размер общо на 79 279.26 лв. за данъчен период 2004 г., 2005 г. и 2006 г., както и лихви за просрочие в размер общо на 45 517.64 лв. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в оспорената му част РА е законосъобразен, тъй като е установено, че жалбоподателя не е удържал и внасял допълнително данък върху доходите на работещите при него физически лица Михаел Трап, Райнер Витка и Франц Ринг, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Съдът е отчел, че тези лица се явяват местни, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и че упражняват трудова дейност като мениджъри в "Практикер" ЕООД, в РБългария по силата на споразумения за командировки и трудов договор с "Практикер АГ"-Германия. Поради това е приел, че получените от тях доходи от германското дружество, за сметка на "Практикер" ЕООД, е от източник в България и подлежи на облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). В подкрепа на този извод са и подадените от тези лица данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) пред българските данъчни органи. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя за корекция на данъчната основа за облагане на тези доходи с нормативно признатите 10%, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗОДФЛ (отм.), по съображения, че получените от тези лица възнаграждения от "Практикер АГ"-Германия не са във връзка с упражнявана от тях дейност по управление и контрол в "Практикер" ЕООД, България, а е във връзка с работата им като мениджъри, видно и от споразуменията им за командировка. Съдът е констатирал, че за работата си като управители на българското дружество на първите двама са признати разходи в размер на 10% . По отношение доходите на третия, като прокурист, съдът е приел, че такива разходи правилно не са признати, поради това, че прокуриста не е орган на управление, по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ТЗ. Постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни и обосновани правни изводи относно оспорения РА и установените с него задължения за внасяне на данък по чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) от страна на касатора, за получените от Михаел Трап, Райнер Витка и Франц Ринг доходи от работата им в "Практикер" ЕООД, България. По делото не е било спорно, а и данните сочат, че тези лица, като служители на "Практикер АГ"-Германия, за процесния данъчен период са били командировани на работа в дъщерната му фирма в България -"Практикер" ЕООД. За целта са били подписани и представени споразумения за командировка от 18.08.2003 г. с Михаел Трап, от 15.12.2003 г. с Райнер Витка, от 22.09.2005 г. с Франц Ринг, както и подписан международен трудов договор от 31.12.2004 г. с Франц Ринг, като по силата на последния трудовото му правоотношение с германското дружество се преустановява и такова възниква между него и "Практикер" ЕООД, България. С тези споразумения и договор, лицата се изпращат на работа в дъщерната фирма в България да изпълняват длъжностите "регионален мениджър", мениджър покупки" и "ръководител отдел покупки". За тази си работа същите са получавали възнаграждения от "Практикер АГ"-Германия, но за сметка на "Практикер" ЕООД, България, по силата на договор за реимбурсация от 08.01.2004 г. между двете дружества. По делото е установено, че извън тези доходи, тримата служители са получавали допълнителни възнаграждения от българското дружество, като негови управители, за които доходи с оспорения РА са им признати 10% нормативно признати разходи, като от дейност за управление и контрол, на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 б. "д" от ЗОДФЛ (отм.). Не са признати 10% такива разходи на Франц Ринг, като прокурист за 2006 г., поради това, че възнагражденията за прокура не попадат в обхвата на получен доход за управление и контрол. По делото е установено, че за ревизирания данъчен период и тримата служители са подали данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), за получените от тях възнаграждения от германското дружество, които обаче са намалили с 10% нормативно признати разходи, считайки, че им се следва на основание чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗОДФЛ (отм.), което намаление не е признато от ревизиращите органи и от съда. При тези данни настоящият състав намира за неоснователна касационната жалба, с която се поддържа приложимост на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗОДФЛ (отм.) по отношение полученото възнаграждение на тримата служители от "Практикер АГ"-Германия, за сметка на "Практикер" ЕООД-България. Това е така, защото тези доходи не са свързани с изпълнявана от тях дейност по управление и контрол в българското дружество /а също и в "Практикер АГ"-Германия/, а са свързани с дейности характеризиращи длъжността "мениджър" в различните й видове /мениджър-покупки, регионален мениджър и пр./, съобразно договорите за командировка в България за изпълнение на тази длъжност. Поради това, както органа по приходите, така и съдът законосъобразно са отказали намаление на облагаемия доход и на тримата служители с 10% нормативно признати разходи за дейността, на основание цитираната разпоредба, тъй като същата е неприложима за дейности извън управление и контрол. Оплакването е неоснователно и поради това, че за дейността им, като управители, на същите са признати 10% нормативно признати разходи, без тази на прокурист, спрямо която настоящият състав споделя разбирането на ревизиращите органи и на съда, че не е дейност свързана с участие в управителни и контролни органи или в дейност по управление и контрол едновременно. Неоснователно е и другото оплакване на касатора, че "Практикер" ЕООД не е данъчно задължено лице за данъка върху доходите на физическите лица по чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), поради това, че не е работодател на тримата германски служители. По делото няма спор, че тримата командировани служители, са местни лица по чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и че като такива същите са данъчно задължени по ЗОДФЛ (отм.) за всички доходи от източници в България. Съгласно чл. 9, ал. 3 от същия закон, трудов доход и доход от предоставяне на услуги е от източник в България, когато трудът е положен или услугите са предоставени на територията на България, без оглед на източника на заплащане на труда или на услугите. А съгласно чл. 10, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.) доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения подлежат на облагане с данък по този закон. Поради това и тримата служители са подали ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), за реализираните доходи от трудовата им дейност в "Практикер" ЕООД, за облагане. За тези доходи законосъобразно е прието, че касаторът е този, който е бил длъжен да удържа и внася данъка по чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като се явява възложител и платец на извършената работа, по силата на сключения договор за реимбурсация с "Практикер АГ"-Германия. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение