Решение № 1960 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2013 г.

Решение № 1960 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалният кодекс/АПК/, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост/ЗОбС/. Образувано е по касационната жалба на Берислава Георгиева Делибашева от гр. София, ж. к. "Надежда" бл. 105, вх. Д, ап. 107, против решение № 3561 от 27.05.2013 г., постановено по адм. дело № 11252/2012 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 36 състав. В касационната жалба се релевират касационните основания на чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Иска се отмяната на оспореното решение. В съдебно заседание, касаторът подържа касационната жалба по изложените в нея основания. Ответната страна-Столична община, район "Надежда", чрез процесуалния представител юристконсулт Ива Панайотова, в писмен отговор по касационната жалба от 27.06.2013 г. я оспорва като неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира се юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от ЗОбС, решаващият съд е оставил без разглеждане жалбата на Берислава Делибашева против заповед № РД-09-438 от 12.09.2012 г. на кмета на район "Надежда" при Столична община в частта и, с която се оспорва законосъобразността на тази заповед и е прекратил производството в тази му част. Отхвърлил е жалбата на Берислава Делибашева против същата заповед в останалата и част. За да постанови този резултат, основният съд е приел, че с оспорената заповед на кмета, издадена на основание чл. 46 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО са прекратени наемните провоотношения между общината, район "Надежда" и Берислава Делибашева, наследница на починалата Павлина Найденова Делибашева поради неплащане на консумативни разноски към "Топлофикация" в размер на 1028,90 лв. за времето от м. 02.2011 г. до м. 07.2012 г. и сумата от 149,68 лв. към "Софийска вода". Недоволна от горното, жалбоподателката оспорила заповедта като незаконосъобразна и същевременно поискала прогласяването на нищожността и. Съдът установил, че жалбата против оспорената заповед е подадена на 15.11.2012 г., като срокът за обжалване е изтекъл на 28.09.2012 г. - работен ден. Поради това съдът е приел, че жалбата в частта си относно незаконосъобразността на оспорената заповед е недопустима поради просрочие и я е оставил без разглеждане, като прекратил производството по нея в тази и част. Относно искането за прогласяване на нищожността на процесната заповед, съдът като съобразил разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е разгледал жалбата по същество в тази и част и я е отхвърлил като неоснователна. Решението е правилно. Обоснован и законосъобразен е изводът на решаващия съд, че жалбата против процесната заповед е просрочена. По безспорен начин е установено, че заповедтта на кмета за прекратяване на наемното правоотношение е връчена на жалбоподателката на 14.09.2012 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 28.09.2012 г. - присъствен ден. От пощенското клеймо на плика с който е подадена жалбата срещу заповедта на кмета е видно, че това е станало на 15.11.2012 г., след изтичане на преклузивният по чл. 149, ал. 1 от АПК срок. Относно претенцията за нищожност на оспорения индивидуален административен акт съдът е установил че липсва което и да е основние, съгласно което, порокът на административния акт е толкова значителен, че той да не може да породи целените правни последици. Изследвайки въпроса, решаващия съд правилно е установил, че заповедта на кмета за прекратяване наемното правоотношение е издадена в рамките на предоставената на органа компетентност, при спазване на формата и на производствените правила, в съответствие с относимите материални разпоредби и с целта на закона. С оглед на изложеното, оспореното първоинстанционно отношение следва да бъде оставено в сила. При очерталия се изход на делото и на основание чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение, касатора следва да заплати на ответника сумата от 150 лв. -юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,