Решение № 869 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2008 г.

Решение № 869 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на Кмета на Община Варна, чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт Йорданова, срещу решение № 413 от 24.03.2008г., постановено по адм. д. № 14/2007г. на Административен съд-Варна. Излагат се касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за неправилност и незаконосъобразност на решението, като алтернативно се поддържа и недопустимост на решението и се иска неговата отмяна. Производството е образувано и по касационнана жалба срещу същото решение от Кирил Николов, в частта за неприсъдени лихви върху присъденото обезщетение. Иска съдът да постанови решение, с което да присъди последните. По отношение касационната жалба на Община Варна в писмено становище моли да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на община Варна и недопустимост на касационната жалба на Николов. Върховният административен съд, второ отделение, намира че касационната жалба на община Варна е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение съдът е изменил одобрената с Решение № 06-23/11.12.2006г. на Комисията по отчуждаване и обезщетяване при община Варна, експертна оценка, с която е определена пазарна стойност на отчуждения със Заповед № 2083/88 г. На Председателя на ОНС-Варна част от ПИ № 151 по КП на к. к. "Чайка" с площ от 242 кв. м., възлизаща на 21 385 лв., вместо което е постановил: Определя действителната пазарна стойност на отчуждената част в размер на 50 300 лв. За да постанови решението си съдът се е позовал на съдебно техническата експертиза, която е обективна и неоспорена от страните. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно съдът е приел, че производството касае хипотезата на § 9, ал. 1 от ЗУТ, тъй като отчуждителната процедура е започнала при действието на ЗТСУ (отм) и не е приключила с парично обезщетение на жалбоподателя, претендиращ за нова пазарна оценка съобразно нормата на чл. 102, ал. 9 от ЗС (отм.). Правилен е извода на съда, че решението на Комисията по отчуждаване и обезщетяване при ОБЩИНА варна е ИАА, който подлежи на съдебен контрол досежно неговата законосъобразност. По делото е назначена съдебно техническа експертиза, от която е видно, че действителната пазарна стойност на процесните ид. ч. от отчуждения имот, които са съобразени с нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗС (отм.) значително превишават определената оценка от Комисията към община Варна. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че съдът с оглед установените релевантни обстоятелства, законосъобразно е приложил относимите към правния спор материалноправни норми, като е изменил одобрената с решението на комисията оценка на имота, определяйки същата по действителната пазарна стойност, съгласно заключението на вещото лице. По отношение касационната жалба на Кирил Николов, съдът приема, че последната е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, защото последния не попада в кръга на лицата по чл. 210, ал. 1 от АПК, тъй като решението е благоприятно за него. Горното е относимо и относно претенцията му за присъждане на дължимите лихви , която е извън предмета на административния спор. Между страните са възникнали облигационни отношения, които следва да се разрешат по общия исков ред. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,