Решение № 7605 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12085/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. П., понастоящем в Затвора [населено място], допълнена от адвокат С. Стойчев, против решение 3233/28.10.2024 г., постановено по адм. дело 424/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск против Главна дирекция Изпълнение на наказанията . Ответната страна - Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/, чрез юрисконсулт С. Стоянова, с писмен отговор, и чрез юрисконсулт М. Василева, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Стара Загора е отхвърлил като неоснователни исковете, предявени от И. Г. П. против Главна дирекция Изпълнение на наказанията за присъждане на: обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като е възпрепятстван да допише и довърши своите две авторски книги в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г. и да реализира съответната справедлива печалба от авторските права при отпечатването на книгите и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г., изразяващи се в психологически неудобства и негативни емоции, сериозно засягане личността и достойнството на човека, а именно: страдания, възмущение, унижение и неудобство, чувство на гняв, огорчение и силно негодувание, душевни болки, преживян стрес, притеснения, емоционален шок и чувство на безпомощност, нервно напрежение, безсъние, неспокойство и тревожност, настъпили на 12.05.2023 г. вследствие нарушението от страна на служители на ГДИН на неприкосновеността и тайната на неговата кореспонденция, вследствие на допуснати от служители на ГДИН нарушения на правото на Европейския съюз и по-конкретно чл. 7 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Също така, съдът е осъдил П. да заплати на ГДИН сума в размер на 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна по делото е установено, че И. П. претендира вреди от допуснати от служители на ГДИН нарушения на правото на Европейския съюз и по-конкретно чл. 7 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), както и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както следва: 1) за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000 лева, изразяващи се в пропуснати ползи, тъй като е възпрепятстван да допише и довърши своите две авторски книги в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г. и да реализира съответната справедлива печалба от авторските права при отпечатването на книгите; 2) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева в периода от 30.07.2022 г. до 14.07.2023 г., изразяващи се в психологически неудобства и негативни емоции, сериозно засягане личността и достойнството на човека, а именно: страдания, възмущение, унижение и неудобство, чувство на гняв, огорчение и силно негодувание, душевни болки, преживян стрес, притеснения, емоционален шок и чувство на безпомощност, нервно напрежение, безсъние, неспокойство и тревожност, настъпили на 12.05.2023 г. вследствие нарушението от страна на служители на ГДИН на неприкосновеността и тайната на неговата кореспонденция. Установено е, че горните вреди се претендират поради това, че на 12.05.2023 г. И. Г. П. е получил писмо, като при получаването му, същото е било отворено от служители на ГДИН, които са прочели съдържанието му и са иззели три листа, съдържащи техническа информация, необходима му за авторска книга, която пише, които са му били върнати на 05.06.2023 г., като по този начин е бил лишен от възможността да се ползва от собствеността си за период от 24 дни. От приложените по преписката писмени доказателства (докладна записка, приемо-предавателен протокол и т.н.) и гласни такива от един свидетел е установено, че действително на 12.05.2023 г. при извършена проверка на съдържанието на получена от П. кореспонденция от страна на инспектор СДВР в Затвора - [населено място] са установени три снимки на оръжия една картечница и два пистолета и текст на чужд език, който проверяващият не е владеел, поради което, и като е приел, че притежанието на такива материали може да застраши сигурността в затвора, същият ги задържал за извършването на проверка. След извършването на такава, задържаните материали са върнати на П. на 05.06.2023 г. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което отхвърлил исковата молба. Посочено е, че оплакванията на И. Г. П. се свеждат до нарушение от страна на служители на ГДИН на допуснати от служители на ГДИН нарушения на правото на Европейския съюз - чл. 7 и чл. 17 ХОПЕС, както и чл. 8 ЕКЗПЧОС. По отношение на твърдяното нарушение на нормата на чл. 8 ЕКЗПЧОС, която е идентична по смисъл на нормата на чл. 7 ХОПЕС, съдът посочил, че в редица дела Европейският съд по правата на човека е посочил, че дори и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода , правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 ЕКЗПЧОС (или по чл. 7 от ХОПЕС) не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други причини, освен тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ, като дори при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Посочено е, че съгласно чл. 86, ал. 3 ЗИНЗС кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, като този принцип е доразвит в чл. 75, ал. 2 ППЗИНЗС, определящ, че получаваната и изпращана кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Въз основа на горното, административният съд приел, че в случая е налице изключението на § 2 на чл. 8 ЕКПЧ, доколкото между страните не е спорно, че И. Г. П. изтърпява наказание лишаване от свобода за извършени престъпления по чл. 116, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК (убийство на медицински специалист при изпълнение на службата му) и по чл. 339, ал. 1 НК (придобиване и държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия, без да е имал за това надлежно разрешение), а получените и задържани три листа от кореспонденцията на ищеца, са съдържали снимки на огнестрелни оръжия и информация на чужд език, който чужд език служителят, извършващ проверката, не е владеел. Съответно, именно в интерес на сигурността и с цел предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества, и при съобразяване на обстоятелството, че на И. П. е наложено наказание за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, извършването на проверка на получените материали е била наложителна и намесата на държавните власти в упражняването на правото на тайната на кореспонденцията в случая не се явява недопустима, като след извършването на такава, материалите са му били върнати. За недоказани са приети твърденията на П., че служителите на ГДИН са прочели кореспонденцията му. От гласните и писмените доказателства безспорно е установено задържането на три листа от кореспонденцията му, които след това са му били върнати, но не и прочитане на останалите листове от същата. По отношение на твърдяното нарушение на чл. 17 ХОПЕС, посочващо, че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава, съответно никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба, съответно, ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес, първоинстанционният съд приел, че по делото не е установено това право да е било ограничено, доколкото задържаните от служителите на ГДИН три листа не са били във фактическо владение на П.. Посочено е, че от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от Български пощи ЕАД, достъпен на интернет страницата на пощенския оператор, се установява, че до момента на доставяне на пратката на получателя, подателят е неин собственик и/или владелец и може да се разпорежда с нея, а по делото няма данни П. да е получил пратката и след това тя да му е била отнета/иззета. Следователно, правата му на собственост не са били ограничени, поради и което в случая не е установено нарушение на чл. 17 ХОПЕС. Така в заключение е прието, че по делото не са установени първите две кумулативни предпоставки за основателност на предявените искове по чл. 2в ЗОДОВ, а именно: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти и нарушението на тази норма да е достатъчно съществено, поради и което исковата молба на И. Г. П. е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ, която урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. В случая, както правилно е приел решаващият съд, не е налице първата предпоставка нарушена правна норма на правото на Европейския съюз. В конкретния случай ищецът сочи като нарушени норми чл. 7 и чл. 17 ХОПЕС, както и чл. 8 ЕКЗПЧОС, който са от основните правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. В своята практика СЕС е разяснил, че всеки орган на държавна власт е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявеният иск се основава на твърдени съществени нарушения на правото на Европейския съюз от страна на Главна дирекция Изпълнение на наказанията , като ищецът сочи за нарушени разпоредбите на чл. 7 и чл. 17 ХОПЕС, както и чл. 8 ЕКЗПЧОС. Правилно административният съд е приел, че посочените от И. Г. П. разпоредби на чл. 7 и чл. 17 ХОПЕС, както и чл. 8 ЕКЗПЧОС са общи и очертават в най-общ порядък основните положения за зачитане на личния и семейния живот и правото на собственост, но реално той не посочил по-конкретни разпоредби от правото на ЕС, които да са били нарушени, още повече пък и съществено. Както е посочено, достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Както правилно административният съд е приел, предвид основанието на което П. изтърпява наложено му наказание, и с оглед материалите, които са получени с пратката, адресирана до него, правилно и в съответствие със закона, служители на ГДИН са задържали документите за проверка. След като същите са проверени, те са върнати, съответно получени от П.. Правилно е посочено още, че към момента на задържане на материалите за проверка реално същите не са били получени от И. П., поради и което не са били негова собственост, съответно няма нарушаване и на правото на собственост. С оглед горното, и при липсата на един от елементите за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, ненужно е да се обсъждат и съображенията, с които се квалифицират релевираните нарушения като "достатъчно съществени", за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. За пълнота, е необходимо да се посочи, че събраните в хода на процеса доказателства не обосновават необходимия извод за наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответника. Не се установява, да са причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, подлежащи на обезвреда. Изложеното до тук води на правилния извод, изведен от съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответника за нарушение на правото на Европейския съюз. При така изложените съображения решението на съда, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция определя в размер на 100 лева. Водим от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,