Решение № 3325 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2012 г.

Решение № 3325 от 11.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Георгиевq от гр. София срещу решение № 585 от 7.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2954/2011 г. от Административен съд - София-град. В касационната жалба се твърди наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението на административния съд било неправилно и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепяли от доказателствата по делото. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Ответникът - кметът на район "Искър" при Столична община, в писмено възражение оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 46, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е отхвърлил жалбата на Димитър Василев Георгиев против заповед № 210/21.03.2011 г. на кмета на район "Искър" при Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) е прекратено наемното му правоотношение, възникнало на основание настанителна заповед № 77-В-6/06.07.2006 г. и е прекратен сключеният въз основа на нея договор за наем на общинско жилище, находящо се в гр. София, ж. к. "Дружба 2", бл. 228, вх. А, ап. 36. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в административното производство факти, поради което и заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение с Димитър Василев Георгиев и членовете на неговото домакинство е издадена в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО. Решението е правилно. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, съгласно който наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Като основание в заповедта е посочено неплащането на наемната цена и консумативни разноски повече от три месеца, съгл. изм. на ЗОбС, ДВ, бр. 54/13.06.2008 г. като е даден и едномесечен срок за освобождаване на жилището от Димитър Василев Георгиев и членовете на неговото домакинство. От данните по делото се установява, че задълженията на жалбоподателя за наем и консумативни разноски към момента на издаване на заповедта не са били погасени. От представените по делото доказателства е видно, че Димитър Василев Георгиев в качеството си на наследник на Васил Митев Георгиев е станал страна по договор за наем от 6.07.2006 г. Като правоприемник на титуляра по договора за наем жалбоподателят е встъпил в неговите права и задължения. По делото не се спори, че към 10.03.2011 г. жалбоподателят и членовете на домакинството му не са били изплатили 11 вноски за наем в общ размер на 1144,19 лв., ведно със законната лихва за периода от месец май 2010 г. до месец март 2011 г. Към "Топлофикация София" ЕАД наемателите имали задължение за периода от месец ноември 2007 г. до месец декември 2010 г. в размер на 3416,68 лв., а към "Софийска вода" АД дължали сумата от 450,75 лв. за период повече от една година. Правилно първоинстанционният съд е приел за неотносими към законосъобразността на оспорената заповед представените от жалбоподателя писмени доказателства за извършено плащане на наемната цена, тъй като оставали непогасени задълженията към "Топлофикация София" ЕАД и "Софийска вода" АД. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО, наемното правоотношение се прекратява поради неплащане на наемната цена и консумативните разноски повече от три месеца. Погасяването на едно от тези задължения не е основание за отмяна на заповедта. Неоснователно се явява основното възражение в жалбата, че административният орган е следвало да сключи нов договор за наем с жалбоподателя и членовете на неговото домакинство след смъртта на титуляра по договора. Както вече беше отбелязано жалбоподателят е встъпил в правата и задълженията на своя праводател - починалия му баща, включително и по договора за наем. Кметът на общината като страна в наемното правоотношение е следвало да изследва дали наследникът на починалия наемател отговаря на условията да ползва общинско жилище като това е следвало да стане по инициатива на Димитър Георгиев. След като не е направил това, договорът за наем е продължил действието си между кмета на общината и жалбоподателя в настоящото производство. Наемателят по договора се задължава да ползва наетия имот за задоволяване на жилищните си нужди, като обикновеното ползване на наетата недвижима вещ изисква редовното заплащане на разноските по експлоатирането й. Нередовното заплащане на дължимите суми към "Топлофикация София" ЕАД и "Софийска вода" АД е основание за едностранното прекратяване на наемното правоотношение, съгласно относимата към конкретния случай нормативна уредба - чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,