Решение № 2594 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 635/2015 г.

ВАСПетчленен състав11.03.2015 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13611/13.11.2014 г., постановено по адм. д. 8429/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2594 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 635/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Йорданка Николова Ваклева против решение № 13611/13.11.2014 г., постановено по адм. д. 8429/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решения на Висшия съдебен съвет (ВСС), взети по т. 12.1., 12.2. и 12.3. от протокол № 21 от заседанието на 22.05.2014 г. относно оставяне без уважение на нейното възражение, проведено периодично атестиране и приета комплексна оценка от атестирането "Добра" - 80 точки. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъдат отменени обжалваните актове на ВСС. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и в пледоарията по същество на спора в открито съдебно заседание. Не претендира разноски. Ответникът - Висшият съдебен съвет оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 13611/13.11.2014 г., постановено по адм. д. 8429/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, е отхвърлена жалбата на Йорданка Николова Ваклева срещу Решения на ВСС, взети по т. 12.1., 12.2. и 12.3. от протокол № 21 от заседанието на 22.05.2014 г. относно оставяне без уважение на нейното възражение, проведено периодично атестиране и приета комплексна оценка от атестирането "Добра" - 80 точки. Първоинстанционният съдебен е приел, че атакуваните пред него актове са съобразени с материалния закон, при постановяването им не са допуснати нарушения административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че правилно ВСС не е съобразил възраженията на Йорданка Ваклева относно средната натовареност на съдиите в страната, която не е въведена от законодателят като критерий за оценка на работата на магистратите през атестирания период, а при формиране на оценката по критерия "умение за оптимална организация на работата" (чл. 196, ал. 1, т. 3 от ЗСВ) е проведено сравнение само между данните за натовареността на съдиите в Софийски районен съд (СРС) и на съдия Ваклева. В мотивите на обжалваното съдебно решение е проведен задълбочен анализ на доказателствата по делото, установяващи факти, относими и към критериите за атестиране по чл. 198, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - експедитивност и дисциплинираност. Изрично тричленният съдебен състав е посочил, че при оценката на работата на съдия Ваклева не следва да се взема предвид висящото дисциплинарно производство, което не е приключило с окончателен акт и в този смисъл са основателни доводите на жалбоподателката. При проведения анализ на показателите по т. 34 от Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководите (Методиката), решаващият съдебен състав е достигнал до извод, че определената крайна оценка отразява и установеното несвоевременно изготвяне на съдебни актове. Решаващият съд е обсъдил и спазването на принципите на чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК от гледна точка обстоятелството, че критериите за атестирането са публично оповестени и не е налице различно третиране на сходни случаи. Решаващите мотиви на тричленният съдебен състав са обусловени от извода, че установените по делото фактически обстоятелства, свързани с администрирането и приключването на делата, възложени на съдия Ваклева, не позволяват да се приеме за констатирано "много добро изпълнение на работата" и съответно да се формира степен на комплексна оценка "Много добра", която означава, че атестираният магистрат системно изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността и притежава отлична квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност по чл. 163 от ЗСВ. Комплексна оценка "Добра" не представлява отрицателна оценка, а положителна оценка, отразяваща такова ниво на изпълнение на работата, което е съответно на длъжността, показваща, че атестираният в цялост ефективно и добросъвестно изпълнява работата си на нивото на изискванията за длъжността, без да ги надхвърля и притежава необходимата квалификация, достижения и професионална пригодност за съответната длъжност. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в съдебното решение е възпроизведено и възприето становището на председателя на атестационната комисия към ВСС, заедно с посочения от нея пример, който не кореспондира с нормативната уредба за администриране и произнасяне по конкретния вид дела. Действително при описание на установените от фактическа страна обстоятелства решаващият съд е изложил и възприетото от него становище на председателя на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, но при анализа от правна страна този факт въобще не е взет предвид, с което на практика е прието, че е ирелевантен за спора. Аналогични са мотивите в атакуваното съдебно решение и по повод заповедта на председателя на СРС за преразпределение на материя, която не е относима към атестирания период и не следва да оказва влияние върху оценяването на съдия Ваклева. По отношение направеното допълнително пред касационната инстанция възражение относно атестирания период и невключването в него на периода м. март 2009 г. - м. декември 2009 г., следва изрично да бъде посочено, че такива доводи не са правени пред първата инстанция и в този смисъл не могат да бъдат преценявани като касационни основания за отмяна. Само за пълнота на изложението е необходимо да бъде посочено, че първоинстанционният съдебен състав е извършил проверка за законосъобразността на актовете на ВСС, чието предметно съдържание обхваща определен период, посочен в Единния формуляр за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител (Единния формуляр), попълван от помощната атестационна комисия (ПАК) по предварително зададени параметри. Съдия Ваклева е атестирана за дейността й през четиригодишен период, с което не е допуснато нарушение на чл. 197, ал. 2 от ЗСВ. Разпоредбата на чл. 196 дефинира видовете атестиране по т. 1 за придобиване на несменяемост и по т. 2 - периодично, което се провежда на всеки четири години от последното атестиране, но не въвежда императивно задължение непрекъснатост между отделните периоди. Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на правните изводи в обжалваното съдебното решение. При формиране на правните си изводи решаващият съдебен състав се е позовал на фактически установявани, направени въз основата на неоспорени по делото писмени доказателства, а именно данните в Единния формуляр, с които съдия Ваклева е запозната още след попълването му от ПАК. Допълнително следва да бъде посочено, че данните в цитираните в касационната жалба справки не променят извода на първоинстанционният съдебен състав, че през атестирания период съдия Ваклева не е с по-голяма натовареност от останалите съдии в СРС, а за 2012 г. и 2013 г. натовареността й е значително по-ниска в сравнение с останалите съдии ( -44,36% и -43,18%). Тези данни са възприети от решаващият състав от справката, изготвена и подписана от Д. Костадинова (л. 19 и л. 56 от адм. д. 8429/14 г.). Към настоящия момент не са изработени единни критерии на натовареност и ефикасност на магистратите. В чл. 33 от Методиката за оценка по общия критерий "умение за оптимална организация на работата" по чл. 198, ал. 1, т. 3 от ЗСВ са изброени няколко отделни критерия, между които брой и вид на преписките и делата; спазване на процесуалните сроковете и обща натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебна власт, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори или следователи от същия орган на съдебна власт. Следователно от значение са не само броя на постъпилите дела, на които е акцентирано в касационната жалба, но и броя на приключените дела за същия период. Поради липсата на съществено отклонение в постъпленията на отделните съдии през четирите години, тричленният съдебен състав е посочил изрично само констатираната съществена разлика за две от годините в натовареността като процентно отношение спрямо средно свършените дела от съдия Ваклева. В касационната жалба се излагат доводи за допуснато "неразбиране" от страна на тричленният съдебен състав на възраженията на жалбоподателката, свързани със здравословното й състояние. В обжалваното съдебно решение е посочено, че по делото "няма данни за ползвани от съдията продължителни отпуски по болест след 24.06.2011 г., както и за влошено здравословно състояние след тази дата, което трайно я е лишило от възможност да изпълнява съдийските си функции, като администрира и решава възложените й дела в разумни срокове". В писмени доказателства по делото се съдържа информация за ползването на отпуски поради временна неработоспособност, включително и позоваване на конкретни заболявания, но правилно решаващият съд е приел, че от значение за спора би било само установяване на трайна невъзможност за изпълнение на функциите, при която този период би трябвало да бъде изключен от атестиране. Останалите аспекти на здравословното състояние на атестирания биха имали правно значение при установяване на неговото субективно отношение към работата, но не и към нейното качество. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неотчитане при постановяване на обжалваното съдебно решение на съществуването на различен подход от страна на ВСС при намаляване на цифровото отражение на оценката по отделните критерии за атестиране, което следвало да бъде установено от цялостната работа на ВСС при преглед на атестациите на всички магистрати, "качени на сайта на ВСС", както и при сравнение с атестирането на друг магистрат от СРС, отразено в Протокол № 21/22.05.2014 г. на ВСС. Доводите за принципно различния подход към жалбоподателката от страна на ВСС е обсъден при постановяване на обжалваното съдебно решение и правилно приет за недоказан. По отношение на представените с касационната жалба доказателства, въз основа на които да бъде извършено сравнение, респективно за доказване на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че от Протокол № 21/22.05.2014 г. на ВСС не се установява неравно третиране. Жалбоподателката и магистратът, с когото тя предлага да бъде извършено сравнение, са съдии в СРС, но правораздават в различни материи и броя на изготвените от тях съдебни актове е напълно несравним. От съществено правно значение, освен вида и сложността на съдебните спорове, е и продължителността на времето, през което "забавените" съдебни актове не са били изготвени. Тези обстоятелства са отчитани от ПАК, чиято оценка и в двата случая е възприета от ВСС, поради което не може еднозначно да се приеме, че за определен брой неизготвени в срок съдебни акта винаги следва да се намалява оценката с точно определен брой точки без да се отчитат всички показатели по критерия "умение за оптимална организация на работата. Следва изрично да бъде посочено, че при преценка законосъобразността на обжалваните актове на ВСС, тричленният състав на Върховния административен съд е акцентирал на обстоятелството, че работата на съдия Ваклева по администриране и приключване на делата от гледна точка на нейната срочност не позволява да бъде оценена с комплексна оценка "Много добра" според дефиницията в Методиката, независимо от изключително високото качество на постановяваните от нея съдебни актове, което се оценява при инстанционния им контрол. Отличната правна подготовка и значителен професионален опит на съдия Ваклева се проявяват в изготвянето на законосъобразни, прецизни и задълбочени съдебни актове, но установеното ниво на цялостно изпълнение на всички съдийски функции не е достатъчно за формиране на комплексна оценка "Много добра". Като е изложил мотиви, обсъждайки всички доказателства, както и наведените доводи от страните и е дал правилно тълкувание на приложимите нормативни актове, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил съдебния си акт при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Не са допуснати твърдените в касационната жалба отменителни основания. С оглед на това настоящият петчленен съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

1