Решение № 5434 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Университет "Професор д- р Асен Златаров" - Бургас, представляван от ректора си, чрез процесуален представител - адвокат, срещу решение 628/15.06.2023 г. по адм.дело 565/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение 443/16.09.2022 г. по преписка 152/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно - необосновано, излага и доводи за противоречие с материалното право, иска отмяната му, обявяване нищожността на решението на КЗД, присъждане на направените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - КЗД, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът по касационна жалба - А. Недкова, с адрес в гр. Бургас, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Университет "Професор д - р Асен Златаров" е оспорил със жалба от 28.03.2023 г. посоченото по - горе решение на КЗЛД с оплакване за нищожност, което му е съобщено на 21.09.2022 г., поради което е бил изтекъл срока за оспорването му като незаконосъобразно пред АС. С решението на КЗЛД е установено по отношение на А. Недкова от гр. Бургас, че с незаплащането на възнаграждение за притежавана от нея научна степен, Университет "Професор д - р Асен Златаров" , в качеството на работодател, не е изпълнил задължението си по чл.14, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.)и е осъществил административно нарушение по чл.80, ал.2 ЗЗДискр. във връзка с чл.80, ал.1 ЗЗДискр. - пряка дискриминация по признаци "лично положение" и "образование, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и са му дадени задължителни предписания. АС е посочил, че оспореният акт на КЗЛД не е нищожен - същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма. Не е налице и релевираното от жалбоподателя основание за нищожност на решението поради противоречие с влязлото в сила решение III - 23/26.03.2021 г по въззивно граждански дело 129/2021 г. на Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от А. Недкова искове по чл.14а, ал.2 ЗРАСРБ вр. с чл.128, т.2, вр. с чл.244, т.2 и чл.245, ал.2 от КТ вр. чл.86 ЗЗД за осъждане на Университет "Професор д - р Асен Златаров суми за допълнително трудово възнаграждение, включително и за притежаваната от нея научна степен. Независимо, че в част от мотивите на КЗД е обсъждано дал Университетът дължи същите суми на Недкова, предметът на решението на комисията е дали е осъществена пряка дискриминация - по - неблагоприятно третиране на Недкова в сравнение с нейни колеги професор Радойнова и доцент Колева, при които също като при Недкова липсва връзка между длъжностите им и притежаваната от тях научна степен, поради което решението на КЗД не е в противоречие с обективните предели на силата на пресъдено нещо влязлото в сила решение III - 23/26.03.2021 г. по въззивно гражданско дело 129/2021 г. на Окръжен съд - Бургас. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС, че влязлото в сила решение относно недължимостта на претендираните от Недкова суми не е пречка за проверка дали е налице пряка дискриминация по защитени признаци при сравнение с други преподаватели в същия Университет в сходна ситуация. Невярно е твърдението на касатора, че Недкова е упражнила правото си по чл.71, ал.1 ЗЗДискр., тъй като заведените от нея искове не са били за нарушение на равенството в третирането и за обезщетение за вреди от неравното третиране. Исковете, както обосновано и правилно е посочил АС са с предмет присъждане на допълнително трудово възнаграждение и влязлото в сила съдебно решение, че такова не се дължи, не е пречка да се иска защита за неравно третиране - пряка дискриминация по защитени признаци при сравняване с други лица с трудови правоотношения със същия работодател при сходни обстоятелства. Обоснован е изводът на АС, че предметът на решението на КЗД е различен, диспозитивът на последното не е в противоречие със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на Окръжен съд - Бургас. АС правилно е преценил, че липсва твърдяното от касатора основание за прогласяване на нищожност на решението на КЗД. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от касатора. На Недкова на основание чл.143,ал.4 АПК следва да се присъдят направените разноски в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение за производство пред ВАС, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,