Решение № 185 от 5.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1596/2016 г.

Решение № 185 от 5.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1596/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на Л. С. И. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския районен съд, постановено на 23.07.2015 г. по гр. д. № 15646/2013 г., с което Л. С. И. е осъден да заплати на А. Д. Ч. сумата от 10 000 швейцарски франка, представляваща задължение за връщане на даден на 10.12.2009 г. заем по договор за заем, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /23.10.2013 г./ до окончателното плащане на сумата. Поддържа, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че въпреки данните в представеното по делото удостоверение за постоянния му и настоящ адрес, съобщението от районния съд от 29.01.2014 г. е изпратено отново на адрес [населено място], [улица], ет. 4, ап. 20, от който адрес съобщението вече било върнато с отбелязване, че лицето не е намерено. На същия адрес е залепено и уведомлението на 3.02.2014 г., след което му е назначен представител на разноски на ищеца. С оглед на това счита, че поради нарушаване на производствените правила обективно е бил лишен от възможност да участва в делото. Моли решението да бъде отменено и делото бъде върнато на друг състав на районния съд. В писмено становище ответникът по молбата А. Д. Ч. изразява становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. С определение № 111/26.04.2016 г. молбата е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вследствие на които страната е била лишена от възможността да участва в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая подобно нарушение на съдопроизводствените правила не е налице. Първоначално до Л. С. е изпратен препис от исковата молба и доказателствата към нея за отговор на посочения в исковата молба адрес - [населено място], [улица], ет. 4, ап. 20. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса и съседите не могат да потвърдят дали живее или не на този адрес. В изпълнение на дадените от съда указания ищецът е представил удостоверение, издадено от Дирекция "Информационно и административно обслужване" при [община], в което е посочен постоянният адрес на Л. С. /гр. В., [улица], ет. 1, ап. 4/ и настоящият му адрес /гр. В., [жк], вх. Б, ет. 14, ап. 82/. Изпратено е съобщение по настоящия адрес, което е върнато с отбелязване, че никой не е открит на този адрес, след което е поставено уведомление на този адрес. С извършването на тези съдопроизводствени действия съдът е изпълнил предвидената в процесуалния закон процедура по призоваването - съгласно разпоредбата на чл. 38 ГПК когато адресатът не е намерен на посочения в исковата молба адрес, съобщението се връчва на настоящия адрес. На този адрес по правилата на чл. 47 ГПК следва да бъде поставено и уведомлението. Само ако адресатът на съдебните книжа няма настоящ адрес, връчването, включително и поставянето на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, се извършва на постоянния адрес. Поради това обстоятелството, че на посочения в представеното по делото удостоверение постоянен адрес препис от исковата молба не е бил изпращан, не може да обоснове основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение