Решение № 7659 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2019 г.

Решение № 7659 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите- София чрез юриск. С. Йорданова срещу решение № 7200 от 30.11.2018 г., постановено по адм. д. № 6786/2018 г. по описа на Административен съд- София град в осъдителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. НАП-София моли същото в обжалваната част да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените от ЕТ"Ренесанс- КПДТ- К. Жендов" със седалище: гр. Добрич главен и акцесорен искове с произтичащите от това правни последици. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив, с който искът на ЕТ" Ренесанс –КПДТ- К. Жендов" – гр. Добрич срещу НАП- София е отхвърлен по отношение претендираните законни лихви върху главницата за периода 02.11.2011- 17.07.2013 г., е предявена и втора касационна жалба с касатор: ЕТ" Ренесанс –КПДТ- К. Жендов" – гр. Добрич. Вторият касатор твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част, както и в частта му за присъдените в негова полза съдебни разноски и моли решението в атакувана част да бъде отменено и, вместо него, ВАС, трето отделение да постанови друго по съществото на спора, с което да присъди законните лихви за претендирания период, както и да присъди в полза на втория касатор съдебни разноски за първата съдебна инстанция в пълния, поискан от АССГ размер. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, НАП- София, се представлява от юриск. Йорданова, която поддържа касационната жалба на доверителя си и оспорва касационната жалба на насрещната страна, а по същество твърди основателност на първата касационна жалба, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити от нея устно в съдебно заседание, както и в депозирани по делото писмени бележки по съществото на спора. Вторият касационен жалбоподател, ЕТ" Ренесанс –КПДТ- К. Жендов" – гр. Добрич, редовно призован, се представлява от адв. Попова, която оспорва касационната жалба на НАП-София, поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди неоснователност на първата касационна жалба, съответно- основателност на втората по съображения, развити подробно в писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните части е неблагоприятно за тях, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: Производството по делото е образувано по обективно съединени по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове, предявени от К. Жендов, ЕГН [ЕГН] в качеството му на ЕТ" Ренесанс – КПДТ-К. Жендов" със седалище: гр. Добрич, ЕИК ********* срещу Национална агенция по приходите – гр. София, а именно: иск за имуществени вреди в размер на 11 396, 40 лв, съставляващи заплатено от едноличния търговец адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган на Ревизионен акт № 081103372/15.12.2011 г., ; иск за законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на изплащане на адвокатското възнаграждение на 02.11.2011 г. до датата на предявяване на исковата молба в размер на 7 729, 98 лв, както и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. С обжалваното решение АССГ е осъдил Национална агенция по приходите – гр. София да заплати на К. Жендов, ЕГН [ЕГН] в качеството му на ЕТ" Ренесанс – КПДТ-К. Жендов" със седалище: гр. Добрич, ЕИК ********* сумата от 11396, 40 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му от Ревизионен акт № 081103372/15.12.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП- Варна, ирм Добрич, отменен с влязло в сила на 17.07.2013 г. решение на АС-Варна по адм. д. № 1585/2012 г. по описа на АС- Варна, ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 5 732, 90 лв за периода от 17.07.2013 г. до 29.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение АССГ е отхвърлил иска на К. Жендов, ЕГН [ЕГН] в качеството му на ЕТ" Ренесанс – КПДТ-К. Жендов" със седалище: гр. Добрич, ЕИК ********* срещу НАП- София за присъждане на законна лихва върху главницата за периода: 02.11.2011 г. -17.07.2013 г. като неоснователен и е осъдил НАП да заплати на едноличния търговец съдебни разноски за съдебното производство в размер на 2 163 лв. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че така предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претендират се вреди от отменен като незаконосъобразен ДРА по реда на задължителното по ДОПК обжалване пред по-горестоящия административен орган. ДРА е отменен частично, като въпросът в отменената част не е решен по същество, а е върнат на ревизиращите органи за провеждане на нова ревизия. В потвърдената от по-горестоящият административен орган част ДРА е бил обжалван пред съд и отменен с влязло в сила на 17.07.2013 г. съдебно решение по адм. д. № 1585/2012 г. по описа на АС- Варна. Съдът е констатирал, че нито по реда на ДОПК, нито по реда на АПК, е предвиден процесуален ред за възстановяване на суми, платени за разноски в производството по обжалване на ДРА по административен ред, така както е налице подобна изрична разпоредба в ДОПК – чл. 161 от ДОПК, предвиждаща специален ред за разпределяне на разноските и присъждането им във фазата на съдебното обжалване на ДРА. Според АССГ при това положение единственият ред страната, направила разноски в производството по обжалване на ДРА по административен ред, да претендира тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че по отношение главната претенция на ищеца за вреди по ЗОДОВ – платената за адвокатско възнаграждение в рамките на производството по обжалване на ДРА пред по-горестоящия административен орган сума от 11 396, 40 лв с ДДС, са налице всички материалноправни предпоставки за реализирано отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ– налице е отменен като незаконосъобразен като краен резултат данъчен ревизионен акт, чието обжалване пред съд е допустимо, само ако се осъществи задължителното преди това оспорване по административен ред / чл. 156, ал. 2 от ДОПК/, доказано е реалното настъпване на вредата- превеждане на 02.11.2011 г. по сметка на адвокатското дружество на уговорената по т. 1. 1. -т. 1. 4. от Договор за процесуално представителство и защита от 01.11.2011 г. сума и същата сума се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен ДРА, доколкото е платена при и по повод издаването му и необходимостта от оспорването му. По горните съображения АССГ е уважил изцяло предявения иск за сумата от 11 396, 40 лв главница, ведно с изтеклата законна лихва върху същата сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което ДРА е отменен изцяло – 17.07.2013 г. до датата на предявяване на иска - 29.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. АССГ е отхвърлил претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от реалното заплащане на адвокатското възнаграждение -02.11.2011 г. до 17.07.2013 г. като неоснователна, позовавайки се на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно която началният момент на забавата, съответно-дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове- в случая 17.07.2013 г., когато влиза в сила съдебното решение на АС-Варна по адм. д. № 1585/2015 г. по описа на ВнАС за цялостната отмяна на ДРА. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, а предявените срещу него касационни жалби са изцяло неоснователни. Неоснователни са развитите от НАП-София в касационната му жалба доводи за неправилност на решението в осъдителната му част поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, изразяващи се в обстоятелството, че част от платената на АД сума е уговорена за изготвяне на възражение срещу ревизионния доклад, който не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване и предхожда издаването на ДРА– от една страна, а отделно – поради липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платеното адвокатско възнаграждение и отменения ДРА, доколкото плащането на сумата се основава пряко на сключения договор за процесуално представителство. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите в мотивите на съдебния акт доводи на съда относно наличието на всички изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /въпреки липсата на разграничение за атакуването на РД или ДРА е платено възнаграждението и въпреки наличието на договор за правна защита и съдействие, който не разкъсва пряката връзка между платената сума и отменения ДРА/, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Неоснователни са и оплакванията на втория касатор, ЕТ "Ренесанс- КПДТ- К. Жендов"- гр. Добрич, за неправилност на съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив, както и в частта за присъдените съдебни разноски. Правилно АССГ се е позовал на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г и правилно е присъдил законна лихва върху главницата, считано от влизане в сила на съдебното решение за окончателна отмяна на ДРА- 17.07.2013 г. до 29.06.2018 г. /датата на предявяване на исковата молба в размер на 5 732, 90 лв като, в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и задължителна съдебна практика, е отхвърлил акцесорната претенция за лихва за периода 02.11.2011 г. – 17.07.2013 г. като неоснователна. Правилно, с оглед изхода от спора и частичната неоснователност на исковата претенция, АССГ е определил и размера на дължимите на ищеца съдебни разноски. По горните съображения касационните жалби се явяват неоснователни, а съдебното решение в атакуваните с тях части следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода от спора на нито една от страните не се дължи присъждането на съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение