Решение № 8388 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2016 г.

Решение № 8388 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С. С., чрез пълномощник по делото адв. Д. Н. от САК, против решение № 31 от 25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 114/2016 г. по описа на Административен съд - Л. (АС - Л.). В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като изложените съображения сочат по същество на касационните основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на ново, с което да бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед за задържане на лице № 30/13.04.2016 г., издадена от инспектор "ИП" при Районно управление на МВР - гр. У. (РУ - гр. У.) на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Ответната страна по касационната жалба - полицейски служител при РУ - гр. У. Д. М. Д., не се явява в съдебно заседание, не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Л. е отхвърлил жалбата на П. С. С. срещу заповед № 30/13.04.2016 г., издадена от полицейския служител при РУ - гр. У. Д. М. Д., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа". За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е извършил цялостен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно предвидените в чл. 146 АПК основания. След преценка на доводите и възраженията на страните и събраните по делото относими доказателства, съдът е изложил фактически констатации и правни доводи, обуславящи решаващия извод за законосъобразност на процесната заповед. Постановеният с решението краен резултат е мотивиран с подробни и ясни съображения, които съответстват напълно на изяснената по делото фактическа обстановка и приложимата материалноправна уредба, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден от касационна инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд правилно е изяснил релевантните по спора фактически обстоятелства. Правилно, след оценка на доказателствения материал, съдът е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице достатъчно данни, събрани в резултат на оперативни действия, за съпричастност на задържаното лице към извършването на конкретно тежко престъпление - грабеж по чл. 198 НК. По делото е представена и приета докладна записка рег. № 456р-3239 от 13.04.2016 г. до началник отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР - Л., в която е посочено, че във връзка с провеждани оперативно издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия на 12.04.2016 г. е получена оперативна информация за евентуалните извършители на разследваното престъпно деяние. В докладната записка са посочени имена на лица, включително и това на жалбоподателя, като е прието, че те имат отношение към извършеното престъпление в резултат на описанието, дадено от очевидец на деянието. Образувано е и досъдебно производство № 53/2016 г. по описа на РУ - гр. У., което е посочено в оспорената заповед. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът неправилно се е позовал на цитираната докладна записка при извършване на преценката си за издаване на заповедта в съответствие с материалноправните разпоредби. Същата е била представена от ответника в първоинстанционното производство в изпълнение на изрично указание на съда и е послужила за установяване на релевантен към спора факт, а именно - били ли са налице към момента на издаване на заповедта данни по смисъла на чл. 74, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Трайна и безпротиворечива е практиката на съда, че материалноправна предпоставка за издаване на заповедта на посоченото основание е наличието на данни, позволяващи да се направи предположение за евентуалното участие на лицето или съпричастността му към конкретно престъпно деяние, а не такива, уличаващи го категорично в извършването на деянието. Достатъчно е в данните да се съдържа предположение, индиция за вероятна съпричастност на задържаното лице към престъплението, поради което и тези данни следва ясно да бъдат разграничени от данните по смисъла на чл. 207, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, съставляващи основание за образуване на досъдебно производство. В конкретния случай, видно от текста на приложената по делото докладна записка е, че същата е изготвена с цел подпомагане на полицейските служители при изпълнение на функциите им по установяване на лицата, съпричастни в извършване на инкриминирано деяние и че в нея се съдържат достатъчно индиции, позволяващи личността на П. С. С. да бъде свързана с предположението за съпричастност към конкретно извършено престъпление. Посоченото в заповедта, както и в преписката обосновава наличие на данни, които разгледани заедно с правното основание, разкриват мотивите на административния орган за прилагане на процесната принудителна административна мярка. По делото не е спорно, че е образувано досъдебно производство № 53/2016 г. по повод извършено тежко умишлено престъпление по чл. 198 НК. Жалбоподателят е задържан с цел изясняване на обстоятелства, свързани с престъпното деяние и установяване на съпричастността му към същото. Законът допуска в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при наличие на данни, че лицето е извършило престъпление, същото да бъде задържано за срок от 24 часа. Правилни и подробно аргументирани са разсъждения на съда относно установената от законодателя цел на мярката по 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР като част от дейността на полицейските органи, свързана с разследване и разкриване на престъпленията, а не с наличието на доказано такова. Както бе посочено, за прилагането на тази принудителна административна марка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето за извършено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Д. е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. В случая, доказателственият материал по делото сочи, че такива индиции са съществували. Обстоятелството, че по делото не са приложени материалите, съдържащи се в досъдебно производство № 53/2016 г. по описа на РУ - У., не обуславя друг правен извод относно законосъобразността на обжалваната заповед, както вярно е приел съдът. По тези съображения, законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Спазени са и административнопроизводствените правила - задържаното лице е било информирано за всички права, които действащият към момента на задържането му закон е гарантирал на задържаните по този ред лица, а именно предвидените в чл. 73 и чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Полицейският служител е действал в рамките на законовата хипотеза и с приложената принудителна мярка не се надхвърля преследваната от закона легитимна цел - провеждане на процесуално-следствени действия, насочени към разкриване на извършителите на извършено престъпно деяние. Предвид изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение на Административен съд - Л. като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Ответната страна по спора не е претендирала разноски за касационната инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение