Решение № 9965 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2010 г.

Решение № 9965 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4230/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе против решение № 4 от 17.02.2010 г., постановено по административно дело № 39/2010 г. по описа на Административен съд - Русе. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че необосновано съдът е приел, че нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО урежда самостоятелно осигурително право на обезщетение на бащата при положение, че майката не е осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство. Поддържа се искане за отмяна на първоинстанционният съдебен акт и за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се потвърди отказа на осигурителния орган за отпускане на парично обезщетение. Ответникът - Николай Петров Пулин от гр. Русе не е ангажирал становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Русенския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Николай Петров Пулин решение № 64 от 23.12.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане № 0-17-999-10-00019714/10.11.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при същото РУСО, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение при раждане на дъщеря му София Николаева Пулин след навършване на 6-месечна възраст за остатъка до 410 календарни дни. С решението си първоинстанционният съд е отменил оспорените актове като незаконосъобразни и е върнал делото като преписка на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите за решаване на заявеното искане по същество съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. При напълно изяснена фактическа обстановка, по отношение на която страните не спорят, съдът е обосновал законосъобразен правен извод за приложението на нормата на чл. 50, ал. 7 от КСО (нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). Съгласно нейното съдържание, осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а от КСО - "Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. " С оглед на наличните изисквания по чл. 163, ал. 8 от КТ и чл. 48а от КСО за бащата Пулин съдът правилно е тълкувал спорната правна норма и законосъобразно е приел, че правото на обезщетение е самостоятелно право на осигурения баща, и не зависи от правото на майката да получи такова обезщетение. Решението на първоинстанционния съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Обоснован е изводът на съда, че при наличие на кумулативните предпоставки на чл. 48а от КСО по отношение на осигурения баща Николай Петров Пулин, същият има право на парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, когато ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от КТ. В тази връзка, съдът е направил правилен извод, че административният орган незаконосъобразно е отказал на жалбоподателя отпускане на обезщетение в размера, определен по реда на чл. 49 от КСО, при наличие на законовите предпоставки за това. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение приема, че поради липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното решение на Русенския административен съд, с което е отменено решение № 64 от 23.12.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него разпореждане № 0-17-999-10-00019714/10.11.2009 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, и е върната преписката на административния орган за произнасяне по искането на Николай Петров Пулин за отпускане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 7 от КСО при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на съдебния акт, като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение