Решение № 6075 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 353/2019 г.

Решение № 6075 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 353/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Флори Фууд" ООД, против решение № 6581 от 12.11.2018 г. по адм. д. № 5963/2018 г. на Административен съд – София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на предявения иск. Моли да бъде отменено решението и претендира заплащането на разноски по делото. Ответникът – Национална агенция за приходите, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Начева. Моли да се остави касационната жалба без уважение и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е изводът на съда за недоказаност и неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Не са налице доказателства, обосноваващи извод за ползвана адвокатска защита в хода на административното производство, предвид липсата на договор за правна защита и съдействие във връзка с оспорването по административен ред на процесните протоколи. Жалбата е подписана от управителя на дружеството, липсва пълномощно на "Адвокатско дружество Райчинова и съдружници". В случая, въпреки наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт, са останали недоказани претендираните вреди. Не са налице касационни основания за отмяна решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на "Флори Фууд" ООД гр. София срещу Национална агенция за приходите, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 1510. 80 лв., представляващо направени разноски във връзка с обжалване по административен ред на предварителни обезпечителни мерки, наложени с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100691758_3 от 18.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, законната лихва от датата на заплащане на възнаграждението до датата на предявяване на иска. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове. В мотивите си съдът е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт от съда, а не в рамките на развилото се преди това оспорване по административен ред. Видно от административната преписка, в нея не се съдържат доказателства за ползвана адвокатска защита при обжалване на Протокол № 010100691758_3/18.09.2017 г. и Протокол № 010100691758_4/18.09.2017 г. Жалбата е подписана от управителя на дружеството и не е приложено пълномощно на адвокатското дружество нито пред административния орган до приключване на производството пред него, нито пред съда. Съдът е посочил, че едва в настоящето съдебно производство е представена фактура от 28.09.2017 г. с предмет услуга по обжалване, процесуално представителство и защита срещу Протокол № 010100691758_3/18.09.2017 г. и Протокол № 010100691758_4/18.09.2017 г. пред ТД на НАП София, но няма доказателства стойността на услугата да е била платена до приключване на обжалването по административен и по съдебен ред. Плащането е извършено на 22.05.2018 г. с платежното нареждане, но в него не е вписан номер на фактурата или основание за плащане. Съдът е извършил проверка на дневника за покупки на дружеството за месец октомври 2017 г., от която е видно, че има много фактури за адвокатски услуги, поради което не може да се установи за коя от тях е извършено плащането. Направените разноски при съдебното оспорване са присъдени с определението на АССГ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на претенциите за обезщетение за имуществени вреди и лихви. От фактическа страна по делото е установено, че с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100691758_3 от 18.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София са предприети действия по предварително обезпечаване при фискален контрол като е определено обезпечение в размер на 30 % от пазарната стойност на стоката, която е иззета по реда на обезпечаване на доказателства по чл. 40 ДОПК до внасяне на гаранцията. На 29.09.2017 г. е подадена жалба до директора на ТД на НАП - София срещу действията, обективирани в протокола, като жалбата е подписана лично от управителя на дружеството. С решение № ФК – 91/02.10.2017 г. на директора на ТД на НАП – София жалба с вх. № 53- 03 – 2044/29.09.2017 г. по регистъра на ТД на НАП – София е оставена без уважение. Решението е обжалвано по съдебен ред. Действията по обезпечаване на доказателства, предприети от органи по приходите в дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, са отменени с определение № 7355/25.10.2017 г. по адм. дело № 11501/2017 г. на АССГ и ТД на НАП София е осъдена да заплати разноските за съдебното производство в размер на 650 лв. В исковото производство се представя фактура с цена на услугата от 1510. 80 лева, която е платена с платежно нареждане от 23.05.2018 г., без да е посочен номер на фактурата или предмет на доставката. В хода на съдебното производство е представен приемо – предавателен протокол, подписан на 28.09.2017 г. между "Флори Фууд" ООД и "Адвокатско дружество Райчинова и съдружници", с който е предадена изготвена жалба до директора на ТД на НАП. Обосновани са изводите на административния съд, че представените по делото доказателства не установяват ползването и заплащането на адвокатска услуга от дружеството в производството по обжалване на Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100691758_3 от 18.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП София по административен ред. Едва в съдебното производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е била представя фактура за ползвана адвокатска услуга в размер на 1510. 80 лв. за административно оспорване на 29.09.2017 г, която сума се твърди да е заплатена с платежно нареждане от 23.05.2018 г. Правилно съдът е преценил, че между фактурата, като основание за плащането, и платежното нареждане не може да се направи връзка не само поради голямата разлика във времето на административното обжалване и превода на сумата. Връзката не е налице поради това че в платежното нареждане не е посочен номера на фактурата, по която се прави превода, а както е посочил съдът, в този период са били осчетоводени много фактури. В подкрепа на този извод на съда е и протоколът за предаване на жалбата от адвокатското дружество на дружеството – жалбоподател, за да може управителят на дружеството са подпише жалбата. Ако действително е ползвана адвокатска услуга, е било достатъчно подписването на жалбата до административния орган от упълномощения адвокат. След подробен анализ на всички доказателства, административният съд е обосновал извода си за неоснователност на предявените искове, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 ГПК и чл. 143 АПК, не е предвидено изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Поради посоченото, не следва да се уважава искането, направено от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ|: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6581 от 12.11.2018 г. по адм. д. № 5963/2018 г. на Административен съд - София-град. Решението е окончателно.