Решение № 13725 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2009 г.

Решение № 13725 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4776/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Национална агенция "Пътна инфраструктура" срещу решение от 02.02.2009 г., постановено по адм. дело № 962/2006 г. от Софийски градски съд, с което е отменена заповед № 3/12.01.2006 г. на изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно - постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Ответникът, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание моли съда да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административeн съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 3/12.01.2006 г. на изпълнителния директор на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", с която на Иван Иванов - директор на Областно пътно управление гр. Велико Търново е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като административно наказващия орган в нарушение на разпоредбата на чл. 93 ал. 1 ЗДСл - преди налагане на дисциплинарното наказание държавният служител не е бил изслушан от органа, не му е даден срок за даване на писмени обяснения и наказанието е наложено без да бъдат събрани и оценени посочените от служителя доказателства. Съдът е дал изрични указания на касатора в хода на първоинстанционното производство, че не сочи доказателства за тези обстоятелства, но въпреки това такива не са били представени. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219 ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Представените с касационната жалба длъжностна характеристика за длъжността "директор на Областно пътно управление", връчена на Иванов на 29.01.2003 г. и заповед № 27/21.07.2005 г. на Ръководителя на Изпълнителна агенция "Пътища" (последната с правоприемник фонд "Републиканска пътна инфраструктура" - ЗИД на Закона за пътищата - ДВ, бр. 64/2006 г., а сега Национална агенция "Пътна инфраструктура" - ЗИД на ЗП - ДВ, бр. 69/2008 г.), също не установяват изпълнение на изискванията на чл. 93 ал. 1 ЗДСл. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касатора следва да бъде осъден да заплати на Иван Иванов Тодоров направени деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 400 лв, представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение