Решение № 1574 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7862/2024 г.
ВАСПето отделение19.02.2025 г.докладчик Мирела Георгиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 6309 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 468/2024 г. по описа на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат В. Василева, л.н. 1800009990, сумата от 1000.00/хиляда/ лева разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Варна, чрез адв. Николова, против Решение 6309 от 19.06.2024 г., постановено по адм. дело 468/2024 г. по описа на Административен съд /АС/ - Варна, с което по жалбата на П. Т. Т. е обявена за нищожна разпоредбата на чл.16 от Наредбата за обществения ред на територията на Община - Варна, приета с Решение 1023-8 (28)/10.08.2022 г. на Общински съвет - Варна, в частта на точки 1, 2, 3, 5, 6, 8 и 9 и е отменена разпоредбата на чл.16 от Наредбата за обществения ред на територията на Община - Варна, приета със същото решение в частта на точки 4 и 7. Касаторът по подробно изложени в жалбата доводи обжалва решението като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Моли за отмяна на съдебното решение и претендира присъждане на разноски. Ответникът П. Т., чрез адв. Василева в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Т. против разпоредбата на чл.16 от Наредбата за обществения ред на територията на община Варна /Наредбата/, приета с Решение 1023-8 по Протокол 28 от заседание, проведено на 10.08.2022 г. на Общински съвет /ОбС/ - Варна. Съгласно чл.1 от Наредбата, със същата се уреждат обществените отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред, поддържането на естетичния вид и чистотата, контролът на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, условията и редът за отглеждане на домашни и безстопанствени животни и условията и редът за провеждане на индивидуални и масови мероприятия на територията на община Варна. Съгласно чл.2 от Наредбата тя се прилага по отношение на: 1/ всички физически лица, които се намират на територията на община Варна; 2/ юридически лица и еднолични търговци, както и техните представители, осъществяващи дейност на територията на община Варна. Съдът е приел, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на Наредбата, тъй като същият е с постоянен адрес на територията на община Варна, следователно е от кръга на правните субекти, спрямо които се разпростира териториалното действие на разпоредбите на Наредбата, част от която е оспореният текст. След обстоен анализ на представените по делото доказателства АС - Варна е приел за установено, че при приемане на Наредбата са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че от материалите по административната преписка и от представените от ответника доказателства не може да се обоснове извод, че процедурата по чл. 26 от Закона за нормативните актове/ЗНА/ е спазена, а доколкото тези правила са императивни, неизпълнението им винаги съставлява съществено нарушение, налагащо отмяна на акта. Тъй като разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗНА изисква публикуване на проекта и на Портала за обществено обсъждане, основателно жалбоподателят твърди, че не е спазен срокът по чл.26, ал.4 от ЗНА. Това е така, защото на Портала процедурата по обществено обсъждане е открита един ден по-късно - на 02.07.2022 г. и е закрита на 29.07.2022 г. - преди изтичането на изискуемия от закона 30 - дневен срок. Това нарушение е особено съществено, т.к. видно от изготвената Справка по чл.26, ал.5 от ЗНА за постъпилите становища и предложения, такива - общо 14 на брой, от които 10 бр. по атакуваната разпоредба на чл.16 от Наредбата, са постъпили на 02.08.2022 г., и не са разгледани по съображения, че са постъпили извън срока. Съдът е приел за неправилна преценката за спазване на срока по чл.26, ал.4 от ЗНА, извършена спрямо датата на публикацията на проекта на сайта на Общинския съвет, тъй като изискването за публикуване на проекта на Портала за обществени консултации е кумулативно. При положение че публикациите не са извършени едновременно и публикацията на Портала е от дата, следваща датата на публикация на сайта на съответната институция, меродавна за изчисляване на срока по чл.26, ал.4 от ЗНА е по-късната дата. Липсват и мотиви относно причините за определяне на по-кратък срок за обществено обсъждане - в случая определен до 29.07.2022 г. Не е спазено и изискването по чл.26, ал.5 от ЗНА публикуването на справката за постъпилите становища и предложения да се извърши едновременно и на Портала за обществени консултации. Видно от представените разпечатки от сайта на ОбС - Варна и от Портала, справката, ведно с постъпилите предложения към проекта за новата Наредба са публикувани на 15.07.2022 г. само на сайта на Общински съвет - Варна. От друга страна съдът е приел, че в Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/ и в Закона за защита на животните/ЗЗЖ/, както и в наредби, издадени на основание разпоредби от тях - Наредба 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености и Наредба 41/10.12.2008 г. за изискванията към обекти в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни - издадени от Министъра на земеделието и храните на основание чл.176, ал.2 от ЗВМД, са въведени редица забрани за нехуманно и жестоко отношение към животните, респ. задължения за собствениците или лицата, отглеждащи животни-компаньони, нарушаването на които е скрепено с административнонаказателна отговорност. Относими към разпоредбата на чл.16, т.9 от Наредбата са и разпоредби от Закона за управление на отпадъците и Наредба на ОбС - Варна за управление на отпадъците на територията на Община Варна. Съдът е посочил, че текстовете на чл.16, т.1, т.2 и т.3 от Наредбата уреждат идентични обществени отношения като вече уредените с разпоредбите на чл.177, т.3 от ЗВМД и чл.8, ал.2, т.1, б а от Наредба 39/01.12.2008 г., чл.172, т.1 от ЗВМД и чл.8, ал.2, т.1, б. б от Наредба 39/01.12.2008 г., чл.151, т.3 от ЗВМД, чл.7, ал.1 от ЗЗЖ, чл.7, ал.2, т.2 и 4 от ЗЗЖ, чл.33 от ЗЗЖ, чл.35, ал.2 от ЗЗЖ и чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба 39/01.12.2008 г. За нарушаване на така въведените от ЗВМД и ЗЗЖ забрани съответните административнонаказателни разпоредби - чл.428 от ЗВМД, чл.426 от ЗВМД, чл.422, ал.1 от ЗВМД, чл.62, ал.1 от ЗЗЖ предвиждат налагането на глоби и имуществени санкции. В заключение съдът е приел, че липсата на компетентност на ОбС - Варна за приемането на чл.16, т.1, 2, 3, 5, 6, 8 и 9 от Наредбата е основание тези разпоредби да се прогласят за нищожни. Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения по чл.26 от ЗНА в останалата част - чл.16, т.4 и т.7 от Наредбата, последните следва да бъдат отменени. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и при обстоен анализ на относимите материалноправни норми е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Издаването на нормативния акт е сложен фактически състав, който включва всички действия по неговото приемане и обнародване. За да се осигури адекватна нормативна регулация на съответните обществени отношения, изработването на проектите за нормативните актове е подчинено на специалните правила на Глава трета на Закона за нормативните актове и на Глава втора от Указ 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, установяващи принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, които следва да бъдат зачитани при изработването на проект за нормативен акт. В настоящия случай съдът правилно е приел, че се допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при приемане на наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 3 и ал.4 от ЗНА съставителят на проекта е задължен да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, както и на Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление- на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет, като на заинтересованите лица се предоставя не по-кратък от 30 - дневен срок за предложения и становища по проекта. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал.4 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. При така допуснатите нарушения на процесуалните правила - стартирането на процедурата за провеждане на обществени консултации след датата на внасяне на проекта за приемане в ОбС - Варна, неспазването на срока по чл.26, ал.4 и неспазването на изискването по чл.26, ал.5 от ЗНА - за публикуване на справката за постъпилите предложения едновременно на Портала за обществени консултации, процедурата по приемане на Наредбата за обществения ред е опорочена до степен, налагаща отмяна на атакуваните с жалбата текстове. Разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК определя като правомощие на Общинския съвет да издава нормативни актове, с които да урежда обществените отношения с местно значение. Упражняването на тази компетентност е ограничена в рамките на закона, като нормативните актове, които издават органите на местното самоуправление детайлизират регламентацията на обществени отношения, които са уредени в закон. Следователно разпоредбите на местната Наредба не могат да влизат в противоречие с нормативен акт от по - висок ранг. Съдът е направил и обстоен паралел между регламентираното с процесната разпоредба и ЗВМД и ЗЗЖ като правилно е приел, че след като тези обществени отношения са уредени с нормативен акт от по - висока степен ОбС няма правомощие да издава наредба, с която да ги преурежда, дори и да касаят въпроси от местно значение, по аргумент от разпоредбата на чл.8 от ЗНА. Правилни и обосновани са изводите на съда, че предвиждането на паралелна административнонаказателна отговорност за идентични нарушения създава несигурност в правния мир, както и възможност за неравнопоставено третиране на гражданите. От друга страна, с подобна регламентация се изземват функции и компетентност на органи, на които законът изрично е възложил осъществяването на контрол по неговото спазване. Видно от чл.70 от ЗЗЖ и чл.472 от ЗВМД в случая контролът е предоставен на органите на Българската агенция за безопасност на храните и е недопустимо с разпоредбата на чл.35 от Наредбата този контрол за бъде превъзложен на Кмета на Община - Варна. С оглед изложеното съдът правилно е обявил за нищожни разпоредбите на чл.16, т.1, 2, 3, 5, 6, 8 и 9 и е отменил разпоредбите на чл.16, т.4 и 7 от Наредбата като незаконосъобразни. При така установеното постановеното решение е правилно и при липсата на основанията за отмяна следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на адвоката на ответната страна за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г.. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да му бъде определено възнаграждение в минимален размер на 1000/хиляда/лева за осъщественото процесуално представителство и защита в хипотезата на чл.38, ал.3, т.3 от Закона за адвокатурата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение