Решение № 12064 от 29.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта против решение 7401 / 08.12.2021 г. по адм. дело 6109 / 2021 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Претендира се и отмяна на определение 5085 / 09.07.2021 г., с което на основание чл. 161, ал.1 АПК е възстановен срока за обжалване на решение РД 08 1243 / 19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. Ответникът по касационната жалба Интервиндоус БГ ООД, гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение 7401 / 08.12.2021 г. по адм. дело 6109 / 2021 г. Административен съд София град е отменил решение РД 08 1243 / 19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и е присъдил разноски. Приел е, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби основания за отмяната му като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т.3 и т.4 АПК. По делото е установено, че с определение 5085 / 09.07.2021 г., по адм. дело 6109 / 2021 г. Административен съд София град на основание чл. 161, ал.1 АПК е възстановил срока за обжалване на решение РД 08 1243 / 19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта. Приел е, че пропускането му се дължи на обстоятелства, стоящи извън волята на оспорващия, а не са резултат от неговото бездействие. Отбелязал е, че приложеното към административната преписка адвокатско пълномощно в полза на адвокат Иванов е без дата и не представлява основание да се откаже възстановяване на срока по чл. 161 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и незаконосъобразни. Съгласно чл. 161 АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията за пропускане на срока. Определението, с което искането се отхвърля, може да се обжалва с частна жалба, а това с което се уважава се обжалва заедно с решението. По делото е установено, че жалбата на търговското дружество срещу решение РД 08 1243 / 19.04.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта е подадена на 04.06.2021 г. и е просрочена, тъй като оспореният административен акт е бил надлежно връчен на 21.04.2021 г. Представените доказателства за заболяване на управителя сочат възпрепятстване на последния да упражни правото на оспорване за периода 27.04.2021 г. 27.05.2021 г. Административният съд необосновано е приел, че за този период не е било налице упълномощаване на адвокат И. Иванов, тъй като приложеното по административната преписка пълномощно е без дата. Порокът във формата не може да се цени в полза на допусналата го страна. Отказът да бъде представен оригинала на пълномощното с цел проверка неговата автентичност и срок за действие също следва да се цени в тежест на задължената страна. Липсата на доказателства за оттеглянето му, сочат че търговското дружество е имало възможност да реализира правото си на жалба. По делото са налице и данни, че със същото по съдържание пълномощно е било реализирано представителство по други дела между същите страни. Върховният административен съд многократно е посочвал в своята съдебна практика, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона са само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока за обжалване, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Обстоятелствата по спора не осъществяват фактическия състав от хипотеза на чл. 161, ал.1 АПК, поради което възстановяването на срока за обжалване е неправилно. Първоинстанционният съд е сезиран с недопустима (просрочена) жалба и постановеното от него съдебно решение е недопустимо. Наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване изисква прекратяване на съдебното производство. Предвид изхода на спора в тежест на търговското дружество следва да бъдат поставени заявените от касатора разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 100,00 лева за всяка съдебна инстанция или общо 200,00 лева за цялото съдебно производство. Дължима е и внесената по касационната жалба държавна такса от 70,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение