Решение № 14567 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2018 г.
ВАСV отделение30.10.2019 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 107/19.10.2018 г. по адм. дело № 131/2018 г. на Административен съд - Видин. ОСЪЖДА М. Борисова, [населено място], [адрес], да заплати 100 (сто) лева разноски по делото на Комисията за защита от дискриминация. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14567 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Борисова - началник отдел "Закрила на детето" при дирекция "Социално подпомагане" - Димово, срещу решение № 107/19.10.2018 г. по адм. дело № 131/2018 г. на Административен съд - Видин. Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, иска отмяната му, отмяна на решението на Комисия за защита от дискриминация (КЗД) или алтернативно - намаляване на наложената с него санкция. Ответникът по касационна жалба - КЗД, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на съдебното решение в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Г. Иванова, в писмен отговор, взема становище за частична недопустимост на касационната жалба и неоснователност в останалата й част, иска оставяне на решението в сила. Ответникът по касационна жалба - Агенция за социално подпомагане, чрез процесуален представител, в съдебно заседание заявява, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Останалите ответници по касационна жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Димово, и директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Видин, не взимат становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С решението на АС е обявено за нищожно решение № 197/14.05.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 188/2014 г. в частта, установяваща, че М. Борисова, началник отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Димово, е осъществила неравно третиране и тормоз по отношение на Г. Иванова по признаци "лично положение" и "семейно положение" в нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. 12 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Със същото съдебно решение е отхвърлена жалбата на М. Борисова срещу останалата част на решението на КЗД, с която на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. й е наложена "глоба" в размер на 500 лева и й е предписано на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. да предприеме действия за недопускане на дискриминация и да се въздържа в бъдеще от по - нататъшни такива нарушения. Решението е правилно. Обоснован е изводът, че с влязло в сила решение № 3374/16.03.2018 г. по адм. дело № 8347/2016 г. на Върховен административен съд е отменено предходно решение на АС - Видин и вместо него е отменено предходното решение на КЗД по същата преписка и е прието за установено, че М. Борисова, началник отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Димово, е осъществила неравно третиране и тормоз по отношение на Г. Иванова по признаци "лично положение" и "семейно положение" в нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2, във вр. с ал. 1, предл. 12 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. и преписката е върната на КЗД за изпълнение задълженията й по чл. 65, т. 3 и 4 от ЗЗДискр. Предвид изложеното правилен е изводът на АС, че КЗД не разполага с правомощие повторно да се произнася по въпроса дали Борисова е извършила неравно третиране и тормоз по отношение на Иванова, и като е нарушила забраната на чл. 177, ал. 2 АПК, КЗД е постановила нищожно в тази му част решение. В останалата част КЗД е съобразила дадените от ВАС указания, като наложеното наказание е по-близо до минималния размер по чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. Неоснователно е оплакването за несъразмерно голям размер на наложената глоба спрямо тежестта на нарушението - напротив предвид изключително сериозните вредни последици от деянието, за които няма възможност за поправяне - а именно осуетяването на възможността Иванова да осинови детето, за което е полагала грижи като приемен родител и помежду им е била изградена силно емоционална връзка, АС правилно е отбелязъл, че справедливият размер на наказанието би бил по - висок от наложения, но предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателката е отхвърлил жалбата срещу решението на КЗД в тази му част. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На КЗД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касаторката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 78, ал. 1