Решение № 4058 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1302/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 195 и 196 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Кмета на район Младост на община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Стоева, срещу решение 1788 от 19.12.2023г. по адм.дело 1967/2023г. на Административен съд гр. Варна, с което е отменена Заповед 220 от 24.08.2023г. на Кмета на район Младост на община Варна, с която на основание чл. 196 ал. 3 и чл. 195 ал. 6 от ЗУТ е наредено да бъде премахната сграда с идентификатор 10135.3514.371.1, находяща в ПИ идентификатор 10135.3514.371 по кадастралната карта /КК/ на гр. Варна като застрашена от самосрутване, опасна за живота и здравето на гражданите и без да може да се поправи и заздрави. С оспореното решение е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед за втори път. С касационната жалба се оспорва решението в цялост, както в частта, с която е отменена заповедта, така и в частта, с която е допуснато повторно спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата, като се навеждат съображения за постановяването му в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Оспорва се и решението в частта му, с която община Варна е осъдена да заплати разноските, направени в производството от жалбоподателите И. Стойчева, Р. Иванова и К. Иванов, като излага съображения защо същите не се дължат. Иска оспореното решение да бъде отменено в цялост и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответниците И. Стойчева, Р. Иванова и К. Иванов, чрез процесуалния си представител адв. Томов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендират разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба в частта, с която се оспорва решението в частта, с която е отменена заповедта на кмета на район Младост на община Варна е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което касационната жалба в тази й част се явява процесуално допустима. Касационната жалба в частта, с която се оспорва решението в частта, в която има характер на определение, а именно в частта, с която е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е просрочена, подадена извън срока по чл. 230 АПК. Това е така, тъй като в тази част решението има характер на определение и срокът за оспорването му е 7 дневен, което е указано и в съдебното решение, а жалбата е подадена на 14 ден след узнаване на решението и в тази му част. Поради това касационната жалба в частта, с която се оспорва решението, в частта за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част прекратено. Разгледана по същество касационната жалба в допустимата й част е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като противоречи на чл. 195 ал. 6 ЗУТ. Приел е и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като макар че с констативен протокол от 24.07.2023г. сградата да е освидетелствана от нарочно назначена комисия като опасна и застрашена от самосрутване, то нито в протокола от 11.08.2023г., нито в самата издадена заповед е обсъдено становището представено от жалбоподателката И. Стойчева, че е започнала да прави ремонт, който обаче е препятстван от неизвестни лица. При тази констатация е приел и че оспорената заповед не е мотивирана. Приел е и че констатациите на комисията, че наредената за премахване сграда е застрашена от самосрутване и е невъзможно да бъде ремонтирана са били опровергани от приетата по делото съдебно техническа експертиза /СТЕ/, поради и което е приел липса на предпоставките по чл. 195 ал. 6 ЗУТ. В хода на производството съдът е бил сезиран с повторно искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, като по отношение на него съдът е достигнал до извод за наличие на предпоставки за това и с решението, в частта му която има характер на определение, е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение. Мотивирал е този извод, позовавайки се на основанията за спиране са тези по чл. 166 ал. 4 АПК, като е приел, че е налице ново обстоятелство, а именно приетата по делото СТЕ, която не е била известна на състава на ВАС, който е отменил предишно определение за спиране на предварителното изпълнение на заповедта и е отхвърли искането за спиране. Посочил е, че предвид крайния резултат от разрешаването на спора по същество, а именно отмяната за заповедта, то на още по голямо основание предварителното й изпълнение следва да бъде спряно. По изложените съображения е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта и с решението я е отменил, а с частта му която има характер на определение, е спрял допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Решението е правилно. На първо място правилен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно нарушена е разписаната в чл. 196 ЗУТ процедура при издаването на актове по чл. 195 ал. 6 ЗУТ. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат строежът, предмет на производството. Посочената разпоредба разписва задължително изслушване на заинтересованите лица. Данните по административната преписка сочат липса на надлежно отправена до адресите на заповедта покана за изслушване, както и те не са били изслушани. Напротив видно от представените съобщения на жалбоподателите в първата инстанция е изпратен съставеният констативен протокол и им е указано в 7 дневен срок от получаване на съобщението да представят становище, като в съобщенията не се съдържа покана за изслушване. За да бъде спазено изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, заинтересованите лица следва да бъдат изрично поканени за изслушване лично или чрез надлежно упълномощено лице, каквито данни липсват по административната преписка. И в съставеният протокол от 11.08.2023г. с посочено основание чл. 196 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ липсва обективирано изслушване на заинтересованите лица, като там са посочени само изпратените съобщения и известия за доставянето им, които обаче както беше посочено по горе не съдържат покана за изслушване. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, както и да изслуша заинтересованите лица преди да отрази констатациите си в съставения протокол, като тази процедура е нарушена. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ето защо неспазването на тази процедура представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта. От заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че сградата, предмет на оспорената заповед, не е в добро общо състояние, но съществува техническа възможност за поправката и заздравяването й, т.е. обоснован е извод за наличие на техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. Нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, въз основа на която е издадена заповедта, предоставя на кметът на общината правомощие да издаде заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Разпоредбата изисква комулативното наличие на уврежа на строежа /изразяваща се в създаване на опасност за живота и здравето на гражданите, негодност за ползване, опасност от самосрутване, пожар или вредни санитарно хигиенни условия/ и невъзможност за поправянето и заздравяването им. Премахването като крайна мярка, която е допустима само при установена съществена увреда на строежа и невъзможност за поправянето и заздравяването му. В случая от събраните в хода на производството доказателства се опровергава констатацията на административния орган за наличието на тези предпоставки, тъй като от приетата СТЕ се установява, че не е налице втората такава, тъй като вещото лице дава становище, че строежът може да бъде заздравен и поправен. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи в констативния протокол е бланкетна, а именно с посочването само, че не може да бъде ремонтирана, като и в заповедта липсват фактически установявания в тази насока. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. Това пък от своя страна обосновава извод и че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно в нарушение на чл. 35 АПК при издаване на заповедта не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая като в административното производство не е изследвана възможността за заздравяване на сградата, а в заповедта не са изложени фактически основания, обосноваващи извода, че сградата не може да се заздрави. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда, е материално незаконосъобразна, издадена в противоречие с чл. 195 ал. 6 ЗУТ. Изводите на съда в този смисъл са правилни и обосновани. Поради това оспореното решение в частта, с която е отменена оспорената заповед като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба в частта й, с която се оспорва решението в частта му за разноските, има характер на искане за изменение на решението в частта по разноските на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено и бъде изпратено на Административен съд гр. Варна за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, заявено на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата като основателно следва да бъде уважено. Съгласно чл. 38, ал. 2 от закона, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 38, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати в полза на адвоката, като за да бъде упражнено това право на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Това условие също е изпълнено като по отношение на тримата ответници по касация са представени токива договори. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,