Решение № 2085 от 27.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба от Темпо 2 ООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], общ. Аксаково, обл. Варна срещу Решение 309 от 14.03.2022 г., на Административен съд - Варна, по административно дело 2319/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу отказ за промяна на регистрацията на полуремарке ШМИТЦ СКИ 24 с рег. [рег. номер] и рама W09217334W0G22011, обективирано в писмо от 29.09.2021г. на ст. инспектор към сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция на министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Варна. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че наличието на пет неснети запора върху моторно превозно средство (МПС), чиято пререгистрация се иска, представляват пречка като не е взел предвид, че смяната на собствеността е извършена с Постановление за възлагане 260000 от 30.03.2021 г. по т. д. 309 от 2018 г. постановено от Окръжен съд Добрич, поради което собствеността е получена чиста от тежести. Касаторът сочи, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалният закон, а постановеното решение противоречи на Тълкувателно решение 1 от 10.07.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело 1/2015 г. на ОСГТК. Излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита изводите на съда за противоречиви относно действието на запора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени отказа на ст. инспектор "Пътна полиция" в ОД на МВР-Варна. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. И. Златев - САК. Ответникът по касационната жалба ст. инспектор към ОД на МВР - Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 14.07.2021 г. Темпо 2 ООД чрез пълномощник подава заявление за промяна на регистрацията на превозно средство полуремарке ШМИТЦ СКИ 24 с рег. [рег. номер] и рама W09217334W0G22011, в сектор "Пътна полиция" в ОД на МВР - Варна, към заявлението прилага: свидетелство за регистрация, регистрационни табели, пълномощно и договор за застраховка. На 29.09. 2021г., от ст. инспектор към ОД на МВР - Варна е издаден отказ за пререгистрация на пътно превозно средство (ППС) на дружеството, обективиран в уведомление с изх. 11, в което е посочено, че на превозното средство има наложени 5 броя запори от държавни и съдебни органи, поради което на осн. чл. 143, ал. 13 от Закона за движения по пътищата, услугата ще бъде продължена след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпеченията или на друг компетентен орган. При тези факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му. Съдът е приел, че за административният орган не е било налице основание за извършване на поисканата от заявителя пререгистрация на придобитото чрез възлагане от съда по несъстоятелност МПС, поради наличието на пет неснети запора върху същото МПС по различни изпълнителни дела. По тези съображения, съдът е приел, че издаденият отказ е постановен при правилно приложение на материалния закон, поради което е отхвърлил като неоснователна жалбата подадена от Темпо 2 ООД. Настоящият съд намира, че така постановеното решение е неправилно, но по съображения различни от изложените в касационната жалба. Съгласно чл. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. По аргумент от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредбата компетентен да се произнесе по заявлението за регистрация на МПС е началникът на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОД на МВР. Съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган. От данните по делото се установява, че съдът с разпореждане е указал на административният орган да представи доказателства за компетентността на издателя на акта. Повторно в изпълнение на задълженията си по чл. 170, във вр. с чл. 171, ал. 5 от АПК с определение, е указал на органа, че негова е доказателствената тежест да докаже наличието на фактическите обстоятелства, на които е основал оспорения акт и за изпълнението на законовите изисквания при издаването му, включително и компетентността на издателя на акта. Конкретни доказателства за компетентността на издателя на акта да издава актове с такъв предмет не са събрани по делото. При постановяване на обжалваното решение в изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК при формиране на правните си изводи съдът следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съдът се е произнесъл без да изясни въпроса относно компетентността на административния орган в нарушение на чл. 146, т. 1 АПК. При обстойна проверка на делото, не се установяват данни за компетентността на издателя на административният акт, от които да се направи обоснован извод, че в компетентността на конкретния ст. инспектор при ОД на МВР - Варна попада издаването на процесния отказ от пререгистрация на МПС, обективиран в писмено уведомление с изх. 11 от 29.09. 2021 г. В тази връзка съдът е посочил единствено, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган без да са събрани доказателства в тази насока, поради което изводът е необоснован. В писмо с рег. 819000-55119/02.11.2021г. на началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Варна (л.29, 30 от първоинстанционното дело) има данни, че оспореният акт е издаден от държавен служител категория "Г" илил "В", който има има възможност да спира дейността по регистрация като посочи причините за това. Данни за същото са налични в приложените на л.35 и сл. от първоинстанционнато дело "Правила за дейностите по регистрация и идентивикация на пътните превозни средства", точка 13. В оспореното писмо се сочи на едно място, че услугата по регистрация "ще бъде продължена", а на друго че услугата "не може да бъде извършена". Съдът не е коментирал тези особености в съдържанието на оспореното писмо и доказателствата по делото, поради което не е изяснен основен спорен въпрос - дали с оспорения акт се отказва промяна на регистрацията или се спира производството по заявлението за промяна на регистрацията на конкретното превозно средство. По изложените съображения касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а делото да се върне на първоинстанционния съд за събиране на доказателства относно компетентността на издателя на акта да издава актове с такъв предмет към дата на постояване на оспорения акт и изясняване предмета на същия - дали с него се отказва промяна на регистрацията или се спира производството по заявлението за промяна на регистрацията на конкретното превозно средство. Тъй като съдебното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът не следва да обсъжда доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Връщането на делото за ново разглеждане от първостепенния съд възобновява висящността на спора по главното искане на Темпо 2 ООД за отмяна отказа и по тази причина отпада основанието за присъждане на сторените в производството пред АС - Варна разноски. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение