Решение № 7119 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2018 г.

Решение № 7119 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от полицейски инспектор ООР в група "Охранителна полиция" при РУ - Свищов при ОДМВР - В. Т. срещу решение № 288/22.06.2018 г. по адм. дело № 192/2018 г. на Административен съд - В. Т., с което е отменена негова заповед за задържане № 352 зз - 19/27.02.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и противоречащо на материалния закон, иска отмяната му, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Й. Й., с адрес в [населено място], [община], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящето производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената през него заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във възка с чл. 270, ал. 1 НК предвид данни, че на 27.02.2018 г. в с. О., противозаконно е пречил на орган на властта - В. Г. - младши полицейски инспектор в група "ОП" при РУ - Свищов да изпълни задължението си по служба - да задържи лицето П. П., е задържан за срок до 24 часа Й. Й.. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма, но е в нарушение на материалния закон. Съдът е посочил, че не е налице хипотезата на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР, в която полицейски орган може да задържи лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба, тъй като не е било налице предупреждение. Липсват и данни за конкретни задължения по служба, на чието изпълнение е пречил жалбоподателя. Видно от извършения оглед на видеофайл, Йозов само е присъствал на разменянето на реплики между баща му ( П. П.) и полицейският орган. Решението е правилно като краен резултат. Действително по - голямата част от мотивите на съдебното решение са свързани с обстоятелството защо не е налице хипотезата на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Част от мотивите обаче са относими и към посочената в заповедта хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - а именно, че липсват данни Й. Й. да е пречил на полицейски орган да изпълни задълженията си - тоест липсват данни да е извършил престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, който извод кореспондира със събраните по делото доказателства - бланкетна докладна записка без никакви конкретни факти, видеофайл и свидетелски показания. Тези мотиви водят и до извод за липса на посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и правилност на извода на АС за материалноправна незаконосъобразност на отменената от него заповед. С оглед изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноските за касационната инстанция - 550 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от ОДМВР - В. Т.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение