Решение № 2523 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6727/2009 г.

Решение № 2523 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6727/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надежда Славова Иванова от гр. Пловдив, против Решение № 76 от 17.03.2009 г., постановено по адм. дело № 787/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответника по касационната жалба - ОД на МВР - Стара Загора, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе по нейната основателност, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Надежда Славова Иванова срещу ОД на МВР - Стара Загора, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. и имуществени такива, за сумата от 392,84 лева, като преки и непосредствени последици от незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление № 11539/07. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил предявените искове, като недоказани и неоснователни. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсва незаконосъобразно действие на административен орган - ищцата, сама и доброволно е предала свидетелството си за правоуправление, а макар и обжалвала наказателното постановление на 18.01.2008 г., е поискала връщане на документа за правоспособност - на 19.02.2008 г.. Също така съдът е приел, че Иванова не е доказала, че е претърпяла вредите, чието обезщетение се претендира. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Поради това законосъобразно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, което е отменено като незаконосъобразно- основателно е отхвърлил исковете. Правилно съдът е изходил от законовата разпоредба на чл. 189, ал. 8 ЗДвП - предвиждаща при връчване на наказателно постановление водачът на МПС - задължително да представя валидно свидетелство за управление, което Иванова сторила и доброволно предала документа. Не е доказано, че през исковия период - ищцата да е поискала връщане на свидетелството и това да й е отказано - т. е. незаконосъобразното му задържане от ответника. Също така правилни изводи на съда са, че Иванова не доказва вреди. Сочените такива в исковата молба - увреден авторитет, намалено доверие и липса на увереност на работното място- не се установяват в показанията на събраните гласни доказателства - свидетелства се за нападки и подигравки относно уменията на ищцата като шофьор- които биха били уместни при неумение да паркира например, но не и при санкциониране за превишена скорост. Законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че и претендираните имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от отмененото НП и задържането на свидетелството - също не са доказани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд -трето отделение,