Решение № 7832 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3727/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Кирова, срещу Решение 1098/19.02.2024 г., постановено по адм. дело 1138/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221020005486-091-001/04.06.2021 г., издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 577 432.50 лв. по фактура 1150193387/04.06.2020 г., и данъчната администрация е осъдена за разноски. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че в обжалваното решение не са разгледани и оборени изложените от приходните органи аргументи. Твърди, че е налице липса на индивидуализация на имотите, за които сделката е освободена. Счита, че не било ясно дали лизингополучателят ще придобие собствеността на имота. Излага аргументи относно възможността на дружеството за погасяване на лизинговите вноски по сключения договор. По подробни изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и за потвърждаване на процесния РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Свети Георги 937 ЕООД, притежаващо ЕИК 206063739, чрез адв. Илиева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по подробни доводи моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Делото е в етап на втора касация. С Решение 912 от 26.01.2023 г. по адм. дело 4656/2022 г. на Върховния административен съд е отменено Решение 1930 от 23.03.2022 г. по адм. дело 10352/2021г. на Административен съд София-град в частта, с която жалбата на дружеството е отхвърлена относно РА във връзка с отказаното право на данъчен кредит в размер на 577 432.50 лева по фактура 1150193387/04.06.2020 г., както и в частта на присъдените в полза на ответника разноски за сумата над 913.90 лева до пълния размер на 8 432.30 лв. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В останалата обжалвана част решението е оставено в сила. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е именно РА Р-22221020005486-091-001/04.06.2021 г., издаден от органи по приходите, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 577 432.50 лв. по фактура 1150193387/04.06.2020 г., издадена от Първа инвестиционна банка АД. От фактическа страна е установено, че на 03.06.2020 г. между ПИБ АД лизингодател и Свети Георги 937 ЕООД лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг, съобразно който лизингодателят предоставя на лизингополучателя при условията на финансов лизинг недвижимо имущество и оборудване срещу възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски. Недвижимото имущество и оборудването остава изключителна собственост на лизингодателя, освен ако лизингополучателя не упражни правото си да го изкупи при условията на настоящия договор. Посочено е, че сделката по настоящия договор е частично облагаема с ДДС, като дължимият ДДС върху данъчната основа е в размер на 577 432.50лв. Посочено е, че лизингополучателят или посочено от него трето лице има право да придобие собствеността върху цялото недвижимо имущество и оборудване, освободено от тежести и обезпечения, по установения в настоящия договор и според бълг. законодателство ред, ако отправи писмено уведомление в срока на действие на договора и ако: заплати пълния размер на лизинговата цена, която за избягване на съмнение включва погасителния план, дължими към момента на прехвърляне на правото на собственост върху недвижимото имущество и оборудване на лизингополучателя или посочено от него трето лице; и всички други плащания по договора и погасителния план, вкл. просрочени лихви, неустойки, разноски, данъци и такси и др., дължими към момента на прехвърлянето. Размерът и падежът на лизинговите вноски е определен в погасителен план, както и е приложен опис на недвижимото имущество и обзавеждане. С приемо-предавателен протокол от 03.06.2020 /приложение 1 към договора за лизинг/ цялото лизингово имущество - поземлени имоти, апартаменти, сгради, бунгала и оборудване, е предадено на лизингополучателя Свети Георги 973 ЕООД. Установено е, че лизингодателят е придобил имотите и оборудването, предмет на лизинговия договор, в деня на сключване на същия - 03.06.2020 г. Продавачи са ЕТ М. Крумов и Свети Георги ризорт енд спа АД, представлявани от Г. Крумов. Г. Крумов е родственик на представляващия към този момент ревизираното дружество В. Г. К. и в РД същият е посочен като свързано лице с продавачите. Придобиването от ПИБ АД е на стойност 3 078 672 лв. с ДДС. Вписано е, че нотариалните актове представляват извънсъдебно изпълнително основание по чл.417, ал.З от ГПК във връзка с възбрана по изп. дело 20197370400503 на ЧСИ peг. 737. Ревизиращият екип е възприел, че на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит на Свети Георги 973 ЕООД в размер на 577 432.50 по фактура 1150193387 от 04.06.20 г., като е изложил няколко твърдения. На първо място ползите от използването на активите остава в патримониума на същите свързани лица, но на различна цена, която значително се отличава от цената, определена при продажбата на активите от тяхна страна в същия ден. На следващо място, ревизиращият екип посочва, че се касае за договор за финансов лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост върху предмета на договора- недвижими имоти и оборудване и че в такъв случай не е приложима разпоредбата на чл.6, ал.2, т.З от ЗДДС, съгласно която фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг би се считало за доставка на стока. В ревизионния акт с препращане към ревизионния доклад е посочено, че формираната цена по лизинговия договор в размер на 4 353 000 лв. не е пазарна цена по смисъла на пар.1, т.8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени. Ревизиращият екип е формирал и извод, че определеният данък от страна на лизингодателя е начислен без да е конкретизирано каква част от лизинговата цена е освободена от облагане с данък. По делото са били приети съдебно-счетоводна, съдебно-оценителна и допълнителна съдебно-оценителна експертиза. Според решаващия съдебен състав с договора за лизинг от 03.06.2020 г. е осъществена доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директивата за ДДС и чл. 6, ал. 2, т. 3, пр. 2 от ЗДДС, а не на услуга, доколкото е уговорена опция за придобиване на собствеността и погасителният план разпределя лизинговите вноски така, че да съответстват на пазарната стойност на недвижимото имущество и оборудване. Стигнал е до извод, че припокриването на лицата, разполагащи с представителна власт и ангажирани в дейността на Свети Георги 937 ЕООД, ЕТ М. Крумов и Свети Георги Ризорт енд спаАД, не се установява да се отразява на разглежданата доставка с проявление в привидност, заобикаляне на закона или сключването на цена, значително отличаваща се от пазарната. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат при следните мотиви: Спорният въпрос по делото е налице ли са предпоставките за ползване на данъчен кредит по фактура 1150193387/04.06.2020 г., издадена от Първа инвестиционна банка АД във връзка с чл. 6, ал.2, т.3 от ЗДДС. В чл. 6, ал.2, т.3 от ЗДДС, законодателят е предвидил, че за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл.46, ал.1, т., е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. Основанието, на което е приспаднат от лизингополучателя данъчният кредит е разпоредба чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС, която приравнява фактическото предоставяне на лизингова вещ при договор за финансов лизинг на доставка на стока. Неоснователно е възражението, че действително договорената цена на активите е 3 078 672 лв. Органите по приходите необосновано са приели, че действителната пазарна цена на имотите и оборудването е тази, на която ПИБ АД е придобила тези имоти. Видно от самия РД придобиването на имотите от банката не е станало на пазарен принцип. Ревизиращите органи са приели, че е вписано, че продажбата по нотариалните актове служи като извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл. 417, ал.3 от ГПК във връзка с възбрана по изпълнително дело 20197370400503 по описа на ЧСИ рег. 737. Чрез позоваването на предположения без необходимото изследване на продажбата на активите от ЕТ М. Крумов и Свети Георги ризорт енд спа АД на ПИБ АД са били нарушени принципите на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. Не е без значение и фактът, че в РА няма формулирани конкретни констатации за привидност на доставката по процесната фактура, за заобикаляне на закона или за осъществяването ѝ на цена, значително отличаваща се от пазарната. Последното не е било изследвано чрез експертни знания в хода на административното производство, а в хода на развилото се съдебно производство се установява, че се касае за пазарна стойност. Свързаността на лицата, на което се позовава касационният жалбоподател, не се установява да се отразява на процесната доставка, а посочените страни също така не са страни по една и съща доставка. Също така начисленият ДДС по процесната фактура е ефективно внесен от ПИБ АД, като част от резултата по СД на банката за месец юни, което се установява от заключението по допълнителната ССчЕ. По изложените аргументи настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно при посочените коригиращи мотиви и следва да се остави в сила. При този изход на спора в тежест на НАП следва да бъдат възложени разноските за касационното производство и на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. Водим от горното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,