Решение № 13469 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2017 г.

Решение № 13469 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от В. Бочевски срещу съдебно решение № 71 от 22.05.2017 г. постановено по адм. дело № 123 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Ловеч. Касационният жалбоподател, счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че оспорената в първоинстанционното производство заповед е нищожна, тъй като няма доказателства издалият заповедта да е оправомощен за това, съгласно изискването на чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). За да издаде оспорения административен акт органът се е позовал на заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени структурите на Министерство на вътрешните работи (МВР), осъществяващи контрол по ЗДвП, включително Областните дирекции (ОД) на МВР, но без там да е посочен началникът на сектор "Пътна полиция". Компетентността на органа не може да се обоснове с тази заповед предвид разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП. По силата на тази норма единственият овластен да приложи тази принудителна административна мярка (ПАМ) е директорът на ОД на МВР – Ловеч. Ответникът не е ръководител на структура, посочена във въпросната заповед, поради което компетентността му да издаде оспорения административен акт би могла да бъде единствено в резултат от делегация, извършена от ръководител на някоя от упоменатите в заповедта структури на МВР. В обжалвания административен акт, като основание за издаването му, е посочена заповед № 295з-99 от 23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч, с която издалият заповедта орган е оправомощен да прилага ПАМ, но не и процесната, която не е обхваната от делегацията, обективирана със заповедта. Към момента на издаването на № 295з-99 от 23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП все още не е съществувала. Сочи, че в мотивите на обжалваното решение не са разгледани част от възраженията му, а именно за непосочване на правното основание за издаването на заповедта, както и че тя е издадена извън работното време на ответника. Не е разгледано и възражението, че няма основание за прилагане на ПАМ, тъй като не е налице неправоспособност, респективно липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС). Не е обсъдено и обстоятелството, че МПС е само наполовина собственост на жалбоподателя. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде обявена нищожността на заповедта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Ловеч, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата подадена от В. Бочевски против заповед № 17-0906-000129 от 13.07.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч и е осъдил В. Бочевски да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По отношение на датата на оспорения административен акт в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че на Бочевски, като водач на МПС, е извършена проверка от служители на ОД на МВР - Ловеч на 17.03.2017 г., при която същият не е представил валидно СУМПС за категорията на управляваното моторно превозно средство. Притежаваното от него СУМПС е било със срок на валидност до 30.01.2017 г. и не е било подновено. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение (АУАН). От свидетелството за регистрация на МПС и представен по делото договор за замяна, съдът е установил, че собственик на процесното МПС е жалбоподателя и съпругата му – М. Бочевска. При така установеното и след анализ на разпоредбите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1от ЗДвП, съдът е приел, че предпоставките за прилагане на процесната ПАМ са били налице и тя е приложена законосъобразно. Посочил е, че заповедта е мотивирана, подробно е изложена установената от административния орган фактическа обстановка, посочени са приложимите правни норми. Изложил е, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП не прави разграничение на случаите, при които водачът е единствен собственик, и тези, при които МПС е съсобствено. По аналогия с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП всеки от съсобствениците носи тежестта от наложената ПАМ за това, че един от съсобствениците управлява МПС в някоя от хипотезите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. За да обоснове компетентност на органа издал заповедта, съдът е изложил, че сред длъжностните лица, които имат правомощие да налагат ПАМ, посочени в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, са и ръководителите на службите за контрол, какъвто е началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Ловеч. Решението е неправилно. Съгласно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса административният орган следва да докаже, че оспореният пред съда акт е издаден от компетентен орган. За да достигне до извод за материална компетентност на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Ловеч за прилагане на процесната ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че той е ръководител на служба за контрол. С представената по делото заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи са определени службите за контрол по ЗДвП. Сред посочените в нея служби са Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи (т. 1. 3 от заповедта). Ръководител на ОД на МВР – Ловеч е нейният директор, но не и началникът на сектор "Пътна полиция". Поради това заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи не може да обоснове материалната компетентност на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, тъй като, противно на приетото от АС - Ловеч, той не е ръководител на служба за контрол по ЗДвП. В хода на първоинстанционното производство е представена заповед № 295з-99 от 23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч, в която са посочени длъжностните лица при ОД на МВР - Ловеч, оправомощени да прилагат ПАМ, между които попада и издателят на акта. В тази заповед са определени не само длъжностните лица, имащи право да издават съответните актове на държавно управление, но и лимитативно са посочени конкретните мерки, които те могат да прилагат - тези по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП не е цитирана, тъй като заповед № 295з-99 от 23.01.2015 г. е издадена преди влизането й в сила и уредената с нея ПАМ не би могла да се включи в предметния обхват на делегацията. Последващото изменение на ЗДвП с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., чрез включване на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, не е основание за възникване на материална компетентност на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Ловеч да прилага ПАМ в процесната хипотеза. Избраният от директора на областната дирекция начин на изрично посочване на принудителните мерки, които могат да бъдат прилагани от началника на сектор "Пътна полиция", изисква изрично оправомощаване и за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Без изрично в нарочен писмен акт да е посочена и мярката по т. 2а на чл. 171 от ЗДвП началникът на сектор "Пътна полиция" няма правомощието да издава заповед, с която да прилага принудителната административна мярка. Ето защо, противно на посоченото в заповедта за прилагане на ПАМ, заповед № 295з-99 от 23.01.2015 г. на директора на ОД на МВР – Ловеч не може обоснове материалната компетентност на издателя й да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Следователно оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Като не е установил този порок на заповедта, съдът е постановил неправилно съдебно решение. Тъй като порокът некомпетентност е толкова съществен, че води до липса на валиден административен акт, то проверката за законосъобразност на оспорения акт на останалите основания по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от АПК е безпредметна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде обявена нищожността на обжалваната заповед. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди ОД на МВР – Ловеч, юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касационния жалбоподател направените разноски. Видно от доказателствата по делото от същия са направени разноски в общ размер на 1 015, 00 лв., от които 10, 00 лв. и 5, 00 лв. – за внесени държавни такси в първоинстанционното и в касационното производство и по 500, 00 лв. – за заплатено в брой адвокатско възнаграждение във всяко от производствата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,