Решение № 200 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5046/2007 г.

Решение № 200 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5046/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а, ал. 1 от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Х. срещу въззивното решение на Софийски градски съд (СГС) по гр. д. № 412/05 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Д. Й., В. Й. и К. Й. я оспорват като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е допусната делба на съсобствен между страните недвижим имот - първи етаж от двуетажна жилищна сграда, на ул. "М" № 53, в гр. С., кв. Ч., описан по делото и в решението, при дялове: 9/12 ид.ч. за Д. Й. и по 1/12 ид.ч. за останалите съделители. Прието е, че етажът е построен въз основа на отстъпено по равно на ищцата Й баща й М. Г. право на строеж върху държавен терен, в обезщетение срещу отчужден им недвижим имот. Строежът на етажа е извършен от двамата по време на брака им, като двете съпружески двойки притежават по 1/2 ид.ч. от него. След смъртта на общия наследодател и баща на ищцата и касатора М. Г. и след прехвърлянето на притежаваната от преживялата му съпруга Р. Г. част от етажа на ищцата, тя - по наследство и дарение и касаторът - по наследство, са собственици на посочените от СГС ид. части от етажа. Останалите части са собствени на децата на ищцата, наследили съпруга й. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: С нот. акт № 124/79 г. и № 125/79 г. на ищцата Й на баща й М. Г. било отстъпено право на строеж върху по 1/2 ид.ч. от незастроен държавен парцел, описан в актовете, в обезщетение срещу отчужден им недвижим имот. Въз основа на отстъпеното право на строеж и по време на брака на титулярите му е построен процесният етаж, който се притежава по равно (по 1/2 ид. ч.) в съпружеска общност от двете съпружески двойки. Бащата на ищцата и касатора М. Г. е починал през 1990 г., а съпругата му Р. Г. - през 1997 г. След смъртта му тя дарила своите 4/12 ид.ч. от етажа на дъщеря си - ищцата с нот. акт № 54/93 г. На сина си - касатор дарила 2/3 ид.ч. от двуетажната сграда с нот. акт № 59/95 г. Съпругът на ищцата Н починал през 1997 г.; негови наследници са тя и двете им деца - съделителите К. Й. и В. Й. При тези данни правилни са изводите на въззивния съд, че имотът е съсобствен на страните при посочените в обжалваното решение части. Доводите в жалбата за по-голям дял на касатора са неоснователни: Повторното прехвърляне на част от процесния етаж от Р. Г. на касатора с нот. акт № 59/95 г. не е произвело вещно прехвърлително действие - по-рано, с нот. акт № 54/93 г. Р. Г. дарила своята част от етажа на ищцата и не я е притежавала, респ. не е могла да се разпореди с нея с второто дарение. Направеното от Р. Г. в полза на ищцата дарение по нот. акт № 54/93 г. е оспорено от касатора като извършено при липса на представителна власт за дарителката. Посочено е, че тя не е могла да подпише описаното в акта за дарение официално заверено пълномощно, поради тежко здравословно състояние. При оспорване на подпис, който е официално удостоверен, тежестта на доказване се разпределя по чл. 154, ал. 3, пр.1 от ГПК, отм. - върху оспорващия. Той не е провел необходимото при оспорването доказване, затова действието на извършеното чрез пълномощник дарение е зачетено от въззивния съд при определяне частите на страните. Не е установено и придобиването на етажа по давност от касатора и съпругата му (по отношение на която искът за делба е отхвърлен) с несмущавано и непрекъснато 10 г. владение, противопоставено на ищцата. Доказателства за упражняване на такова не са ангажирани от касатора. Напротив, от събраните по делото се установява, че етажът е строен и владян от ищцата, заедно с родителите й до смъртта им - св. Г. Индиция за осъщестяваното от ищцата владение върху етажа в десетгодишния период преди завеждане на иска за делба, което изключва завладяването му по давност от касатора, е и разпределеното между страните ползване на незастроената част от прилежащото към сградата дворно място, със спогодба по гр. д. № 4402/96 г. от 6.02.97 г. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.