Решение № 14426 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7049/2012 г.

Решение № 14426 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7049/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Тодорка Георгиева Христова от с. Синитово, област Пазарджик против решение № 1177 от 05.03.2012 г., постановено по адм. д. № 9676/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Комисията за защита от дискриминация обжалва съдебното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба като неоснователна или връщане на делото на Административен съд - София град за ново разглеждане. Ответникът Васил Димитров Тошев оспорва касационните жалби и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Ответникът кметът на Община Пазарджик, в писмено становище, не оспорва касационните жалби. Върховния административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационните жалби за основателни. Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Васил Тошев с оплаквания за проявено дискриминационно отношение спрямо него от страна на Тодорка Василева като кмет на с. Синтово по признаците "етническа принадлежност" и "политическа принадлежност". С оспореното решение № 164 от 27.09.2011 г. Комисията е приела, че спрямо Тошев не е извършен акт на дискриминация по посочените защитени признаци, като е отправил препоръки към кмета на Община Пазарджик по силата на правомощието си по чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. Първоинстанционният съд е приел, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби и го е отменил в частта, в която дискриминационно отношение не е установено по признак "етническа принадлежност". Вместо него съдът е установил по отношение на първоначалния жалбоподател акт на дискриминационно отношение по този признак от страна на Тодорка Христова, кметски наместник в с. Синитово. Приел е, че последната е нарушила задълженията си да съдейства на съселяните си за развитието на хармонични отношения помежду им, без да им бъде съдник. Този извод е формиран въз основа на свидетелските показания на Н. Пантова - повторно разпитана от съдебния състав, според която преди около пет години Христова е определила индиректно оплакалото се лице Васил Тошев като "циганин". Съдът е заключил, че тя е осъществила акт на дискриминация под формата на тормоз по признак "етническа принадлежност" по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 вр. § 1 от ДР на ЗЗДискр. Не е спорно, че между съселяните и съседи Васил Тошев и Димитър Кабаджов има междуличностна вражда, по повод на която е имало оплаквания пред Христова като кметски наместник, образувани са и досъдебни производства в Районна прокуратура - Пазарджик. Съдът е приел, че отправения от страна на кметския наместник остър въпрос към свидетелката Христова, живееща на семейни начала с жалбоподателя Тошев: "Защо живееш при тези цигани?", установява неравно третиране на Тошев по отношение на останалите съселяни по признак "етническа принадлежност". Решението е неправилно. По делото не е установено Христова да е действала в качеството на длъжностно лице, упражняващо властнически правомощия, при използване на думата "циганин" спрямо г-н Тошев. Очевидно тя е имала с жалбоподателя неразбирателство в личните им отношения, но не е установено същите да са довели до засягане на права, законни интереси, създаване на враждебна или застрашителна за Васил Тошев среда, съотнесено с други лица в същото положение или сходни ситуации. По определението на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените в текста критерии. Дефиницията на понятието "дискриминация" включва установено със закон неравенство, унижаване и подценяване на граждани поради тяхната народност, раса и др. признаци. Специалната защита по този закон може да се търси само срещу нееднакво третиране, основано на въведените с този закон признаци. Следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Специалният Закон за защита от дискриминация урежда специфични обществени отношения, дефинирани в чл. 4. За да е налице нежелано поведение, следва да бъдат осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма както от обективна, така и от субективна страна. По делото по никакъв начин не е установено различното третиране на Тошев спрямо останалите субекти в еднаквостта на личното им и обществено положение. Простото изразяване на лично мнение пред трето лице за даден правен субект не изпълва елементите на дискриминационно отношение по смисъла на закона. Установеното по делото поведение на кметския наместник не попада под дефиницията за извършване на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Обективно не се установява по категоричен начин същото да има за цел или резултат накърняване достойнството на жалбоподателя и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда по отношение на него. Наличието на конфликти или противоречия не е достатъчно, за да се приеме, че е извършен акт на дискриминация. Както правилно е приела Комисията за защита от дискриминация, не всяко напрежение в отношенията между хората изпълва понятието за дискриминация. Нещо повече, още в самата жалба до КЗД Васил Тошев не навежда конкретни твърдения за неравностойно третиране по посочените от него признаци. Той излага подробни оплаквания за лошо отношение към него и семейството му от страна на кметския наместник. Конкретни оплаквания за по-неблагоприятното му третиране не са посочени, напротив, изложението сочи на общо субективно възприятие от личното отношение на Христова към него. Въпреки дадената от Комисията възможност на Тошев да ангажира доказателства (с писмо от 28.02.2011 г.), последният не е проявил процесуална активност да проведе пълно и главно доказване на твърденията си. Това не е сторено и в съдебното производство. Като е приел, че е установено дискриминационно отношение спрямо Васил Тошев от страна на Тодорка Христова, първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което първоначалната жалба на Васил Тошев се отхвърли като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд