Решение № 3281 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 48/2009 г.
ВАСVI отделение11.03.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решението от 15.07.2008 г., постановено по адм. д. № 253 от 2008 г. на Пловдивския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3281 от 11.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 48/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 15.07.2008 г. по адм. д. № 253 от 2008 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Джеваатин Исмаил Мустафа от Пловдив против заповед № РДП СП-2- 29 от 15.01.2008 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Пловдив и потвърдената с нея заповед № ОПИ-02-9294 от 30.11.2007 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителния сезон 2007 - 2008 г. Против това решение на административния съд Джеваатин Исмаил Мустафа е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е приел за установено, че директорът на Дирекция "Социално подпомагане" е отказал отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия по чл. 6 от Наредба № 5 от 2003 г. след като въз основа на събраните доказателства е установил, че Джеваатин Исмаил Мустафа (касатор в това производство) е регистриран като едноличен търговец, с което не е изпълнено едно от условията на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление и по тази причина е потвърдил обжалваната заповед. Това становище на административния съд е правилно. За отпускането на месечна целева помощ за отопление, освен изброените в чл. 10, ал. 1 ППЗСП условия, се изисква заинтересованите лица да не са регистрирани като еднолични търговци. Това условие не е налице в случая. Административният съд е констатирал, че Джеваатин Исмаил Мустафа е бил регистриран като едноличен търговец. Тази констатация на съда не се атакува касационно в това отношение. Следователно, административният орган правилно е приел, че не е изпълнено едно от предвидените в чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП условия за отпускане на месечна целева помощ за отопление, а неспазването на това условие води до отказване на месечната целева помощ за отопление поради липса на основание за отпускането на помощта. Твърдението в устната пледоария на повереника на касатора, че едва пред административния съд били представени доказателства за регистрацията на Джеваатин Исмаил Мустафа като едноличен търговец е несъстоятелно. Пред административния съд могат да се представят нови доказателства извън тези, които са били налице при издаване на обжалваната заповед. Когато се представят нови доказателства и няма пречки за недопускането им административният съд не може да ги остави без внимание само за това, че не са били при издаване на обжалваното заповед. Напротив, той е длъжен да ги обсъди и има предвид при решаване на въпроса, отнесен пред него с подадената жалба. В дадения случай, видно от обжалваното решение, такива доказателства са били представени относно обстоятелството, че Джеваатин Исмаил Мустафа е бил регистриран като едноличен търговец. С това се е искало признаване законосъобразността на обжалваното заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане", с която се отказва отпускането на целева помощ за отопление. Представените пред административния съд доказателства не са били оспорени от Джеваатин Исмаил Мустафа и като се е позовал на тези доказателства, за да приеме, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд не е допуснал никакво нарушение. Другото твърдение в устната пледоария на повереника на касатора в смисъл, че Джеваатин Исмаил Мустафа не бил вече едноличен търговец, тъй като бил подал молба за заличаване на регистрацията му, е неуместно, защото законът отрича качеството на доказателствено средство, твърдението на страните, с които те претендират изгодни за себе си факти и отричат неизгодни за себе си такива. Всяка страна е длъжна да представи доказателства и установи твърденията, на които основава своята жалба. Затова твърдението, че Джеваатин Исмаил Мустафа бил заличил регистрацията си на едноличен търговец, което го ползва не съставлява доказателство. Налице е едно твърдение, което Джеваатин Исмаил Мустафа е следвало да докаже на общо основание. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,