Решение № 473 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2020 г.

Решение № 473 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9662/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Виста-Г" ООД, гр. Пловдив, чрез адв. Д. Балкански от Адвокатско дружество "Балкански и партньори" обжалва решение № 1150/3.07.2020 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1716/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-16001618004176-091-001/12.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и съществените процесуални правила. Излага подробни съображения, че осъществяването на доставките на стоки от "Тенил" ЕООД, "Каламо" ЕООД, "Вижън Груп 2011" ЕООД и "Ливас Интернешънъл" ЕООД е доказано и са налице предвидите в материалния закон предпоставки за приспадане на данъчен кредит. Позовава се на практика на Съда на ЕС по конкретни дела. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Рашева моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на "Виста-Г" ООД, гр. Пловдив са установените задължения по ЗДДС в общ размер на 24 007. 92 лева и съответните лихви в размер на 5 543. 73 лева за данъчни периоди м. 06.2016 г., м. 09.2016 г., м. 12.2016 г. и м. 03.2017 г., резултат от отказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Тенил" ЕООД, "Каламо" ЕООД, "Вижън Груп 2011" ЕООД и "Ливас Интернешънъл" ЕООД, както и лихви в размер на 855. 50 лева за невнесен в срок деклариран косвен данък за данъчни периоди м. 06. 2016 г., м. 09.2016 г., м. 12.2016 г., м. 02.2017 г. и м. 03.2017 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. По материалния закон съдът е посочил, че предмет на спора са доставки на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, правото на данъчен кредит, по които възниква към момента на настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС. От тълкуването на Директивата за ДДС, дадено в т. 31 и т. 32 от Решението на Съда на ЕС по дело С-285/11 съдът е приел, че преценката за изпълнение на условията за признаване на правото на приспадане се извършва от националната юрисдикция въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото. По разпределението на доказателствената тежест в процеса, съдът е посочил, че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, данъчно задълженото лице, което се позовава на правото на данъчен кредит, следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване на правото на данъчен кредит в чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и преценката се извършва чрез изследване на предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт – прехвърляне правото на собственост върху стоката. В тази връзка съдът е обсъдил събраните по делото доказателства по всяка от спорните доставки. Относно доставчика "Тенил" ЕООД, съдът е установил, че "Виста-Г" ООД, гр. Пловдив е упражнило право на данъчен кредит в размер на 4 070 лева по фактура № 3... 96/13.09.2016 г. с предмет "материали по опис". Към фактурата е представена спецификация с описани материали – прожектори, аплик, полилеи, плафониери, град. фенер на обща стойност 20 350 лева, без ДДС, с място на получаване гр. Перник. За доставката на стоките не е представен приемо – предавателен протокол. Според данните в НАП, доставчикът разполага с търговски обект за търговия на дребно със строителни материали в гр. София, а не в гр. Перник. От писмените обяснения на ревизираното дружество съдът е установил, че транспортът на стоките е извършен получателя с автомобил Шкода Суперб. При ревизията от "Виста – Г" ООД е представен договор за наем на посочения автомобил, сключен с "Профицио" ЕООД на 1.12.2016 г. В съдебното производство е представен договор за наем от 1.07.2015 г., за който съдът е приел, че е частен документ без достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. По делото е представен пътен лист на автомобил Шкода Суперб [рег. номер МПС] за м. 09.2016 г., според който автомобилът се е движил по маршрут Пловдив – Перник – Пловдив на 15.09.2016 г. На 13.09.2016 г. се е движил в гр. Пловдив, градско. От съдебно – счетоводната експертиза и оборотната ведомост на "Тенил" ЕООД за м. 09.2016 г. съдът е установил, че в счетоводството на доставчика не е отразено изписване на материалите по счетоводни сметки 302 "Материали" и 304 "Стоки". От съвкупния анализ на посочените доказателства, съдът е обосновал извод, че не е доказано осъществяването на доставката на материалите и транспортирането им от гр. Перник до гр. Пловдив. Относно доставчика "Каламо" ЕООД ревизираното дружество е упражнило право на приспадане в размер на 3 903 лева по фактура № 3... 7/27.12.2016 г. за доставка на машина за пакетаж на блистери. Съдът е установил, че за тази доставка не са представени съпътстващи фактурата документи. Според писмените обяснения на ревизираното дружество за доставката на машината е използвана транспортна услуга на "Импулс – МС" АД с автомобил [рег. номер МПС] Пловдив Перник Пловдив" по фактура № 42/29.12.2016 г. При ревизията от регистъра на МВР – Пътна полиция е установено, че автомобилът, посочен във фактурата е продаден на ГТГ ООД и е пререгистриран, считано от 23.12.2016 г., с друг рег. [рег. номер на МПС]. При липсата на доказателства за транспортиране на машината и приемо – предаване на същата, съдът е обосновал извод, че доставката не е осъществена и законосъобразно е отказано правото на приспадане. Относно доставчика "Вижън груп 2011" ЕООД по делото е установено, че "Виста – Г" ООД е упражнило право на данъчен кредит в размер на 5 690 лева по фактура № 0... 4/13.03.2017 г. с предмет "доставка по спецификация на ел. материали по опис" и в размер на 116. 67 лева по фактура № 0... 7/24.03.2017 г. за транспорт София – Пловдив. По първата фактура съдът е установил, че представеният на л. 367 приемо – предавателен протокол не е подписан за предаващата страна. От представения договор за наем, сключен с Р. Петрунов, съдът е установил, че доставчикът е наел обект в с. Раянци, обл. Перник от 22.03.2017 г., след датата на процесната доставка. Съдът е обсъдил представените четири фактури от предходен доставчик Перфикс ЕООД във връзка със заключението на ССЕ, според което в счетоводството липсва аналитичност, която да позволява проследяване на процесните ел. материали. По хронология на счетоводна сметка 304 "Стоки" и сметка 411 Доставчици вещото лице е установило, че през м. 03.2017 г. "Вижън груп 2011" ЕООД е получило от "Перфикс" ЕООД стоки по 12 фактури на обща стойност 93 922 лева и е изписало стока на стойност 86 558. 60 лева, но сметката е обща и без аналитичност, за да се направи връзка между стоките. По отношение на транспортната услуга съдът е констатирал, че не са представени доказателства за извършването й. Въз основа на тези фактически установявания е обоснован извод, че не са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. По доставките от "Ливас Интернешънъл" ЕООД съдът е установил, че ревизираното дружество в данъчен период м. 06.2016 г. е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 10 228. 30 лева по 7 фактури с предмет "материали по опис". От приетите по делото писмени доказателства и ССЕ съдът е установил, че фактурите са придружени с приемо – предавателни протоколи с посочено място на предаване в гр. Перник. Посочил е, че не са ангажирани доказателства, че доставчикът разполага с обект в град Перник и че там е натоварена стоката. С оглед на тези обстоятелства съдът е обосновал извод, че данните от протоколите не се подкрепят от останалите доказателства по делото. В подкрепа на този извод съдът е посочил и констатациите относно плащането по фактурите и отразяването му в счетоводството на ревизираното лице. Фискалните бонове към фактурите са издадени от доставчика в обект в гр. София, през периода 12.07.2016 г. – 19.07.2016 г., след регистрацията и въвеждането в експлоатация на ФУ на "Ливас Интернешънъл" ЕООД на 5.07.2016 г. В счетоводството на дружеството плащането е отразено по сметка 501 "Каса" през м. 06.2016 г. Представеният пътен лист за транспорт на стоката с "Фиат Добло", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на ревизираното дружество не е кредитиран от съда, поради липсата на командировъчни заповеди и неяснота, кое е лицето, осъществило превоза. Според представените счетоводни документи доставчикът е отразил в счетоводството си приход от продажбата на процесните материали на обща стойност 51 141. 45 лева, но не е отразил изписване на отчетната стойност на материалите по кредита на сметка 302 "Материали". От заключението на ССЕ е установено, че кредитният оборот на сметка 702 "Приходи от продажби" за м. 06.2016 г. не съответства на кредитния оборот на същата сметка по оборотната ведомост, който е 1 718. 52 лева. Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че реалното осъществяване на доставки на стоки по чл. 6 ЗДДС не е доказано. Според съда противоречията в представените доказателства или липсата на доказателства по конкретната фактура, то е налице неправомерно позоваване на общностното и националното право във връзка с правото на данъчен кредит за стоки, които не са придобити в резултат на осъществени доставки. По отношение на оспорените лихви в размер на 855. 50 лева съдът е установил, че за данъчни периоди м. 06.2016 г., м. 09.2016 г., м. 12. 2016 г., м. 02.2017 г. и м. 03.2017 г. дружеството е декларирало ДДС за внасяне, което не е платен в срок. Не са ангажирани доказателства за спазването на чл. 89, ал. 1 ЗДДС. Решението е неправилно, в частта, в която е потвърден отказът на правото на приспадане по фактурите, издадени от "Ливас Интернешънъл" ЕООД. Изложените от първоинстанционния съд мотиви относно предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит за доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС са в съответствие с материалния закон - чл. 68 и чл. 69 ЗДДС и принципно се споделят от настоящия касационен състав. Правилно съдът е разпоредил и доказателствената тежест в процеса, като е приел, че основната предпоставка за възникване на правото на приспадане, осъществяването на доставките подлежи на доказване от жалбоподателя. Изводът, че не са доказани доставките на стоки, ел. материали и осветителни тела предмет на фактурите, издадени от "Ливас Интернешънъл" ЕООД е в противоречие с доказателствата по делото. Доставянето и получаването на стоките е установено от събраните по делото писмени доказателства – приемо – предавателни протоколи и пътен лист за транспортирането им от ревизираното дружество – получател по доставките със собствено превозно средство. Принципно вярно, съдът е обсъдил представените частни документи във връзка с останалите доказателства по делото. Обстоятелства като липсата на командировъчни заповеди във връзка с превоза, осъществен от ревизираното лице - получател по доставките, както и нередовностите в счетоводството на доставчика, не са релевантни в случая, тъй като не се твърдят и не са установени обективни данни, че сделката въз основа на която се претендира правото на приспадане представлява злоупотреба или е част от данъчна измама. Законът не въвежда изискване предаването на стоките да се извършва единствено в търговския обект на доставчика. В случая от значение е обстоятелството, че след предаването и получаването им, стоките са превозени от получателя до гр. Пловдив. По делото не е спорно, че стоките са за облагаемата дейност на ревизираното дружество и са използвани за последващи доставки. При тези факти и предвид липсата на обективни данни, установени от органите по приходите за злоупотреба и наличие на данъчна измама, следва да се приеме, че правото на собственост върху стоките е прехвърлено по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, данъчно събитие е настъпило съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС, данъкът е станал изискуем на основание чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС и правото на данъчен кредит е възникнало - чл. 68, ал. 2 ЗДДС. С оглед на изложеното решението в тази част, следва да отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта на отказано право на приспадане в размер на 10 228. 30 лева и съответните лихви за данъчен период м. 06. 2016 г. В останалата част решението е правилно постановено. Изводите на съда, че не се установява действителното осъществяване на доставките на стоки по фактурите от "Тенил" ЕООД, "Каламо" ЕООД и "Вижън Груп 2011" ЕООД се подкрепят от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон. Съдът е обсъдил подробно наличните по делото доказателства във връзка с тези доставки и правните му изводи, следва да бъдат споделени на основание чл. 221, ал. 2 АПК. По отношение на доставката на материали по опис от "Вижън Груп 2011" ЕООД, следва да се посочи, на л. 259 от делото се намира приемо – предавателен протокол, който е подписан за предаващата страна за разлика от протокола, представен на л. 367 от делото, но от съдържанието му не се установява коя страна е предаващата, тъй като и двете са означени като "предаваща страна". Тази констатация не променя изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон. По отношение на установените задължения за лихви за декларирани и невнесен в срок ДДС за внасяне, в касационната жалба не са изложени конкретни съображения. На основание чл. 218, ал. 2 АПК, предвид липсата на доказателства за плащане на данъка, следва да се приеме, че решението съответства на материалния закон и в тази част. По тези съображения, решението в останалата част, в която е отхвърлена жалбата относно отказ на правото на приспадане в размер на 4 070 лева по фактура № 3... 96/13.09.2016 г. издадена от "Тенил" ЕООД, в размер на 3 903 лева по фактура № 3... 7/27.12.2016 г., издадена от "Каламо" ЕООД за доставка на машина за пакетаж на блистери и в размер на 5 690 лева по фактура № 0... 4/13.03.2017 г. с предмет "доставка по спецификация на ел. материали по опис" и в размер на 116. 67 лева по фактура № 0... 7/24.03.2017 г. за транспорт София – Пловдив, издадени от "Вижън Груп 2011" ЕООД и по отношение на задълженията за лихви в размер на 855. 50 лева, следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските за сумата над 1065. 41 лева. На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба в размер на 1837. 93 лева, при направени такива от 4314 лева. На ответника по касация се дължат разноски за касационното производство в размер на 1065. 41 лева за защита от юрисконсулт, съобразно материалния интерес, за който се отхвърля жалбата. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,