Решение № 6230 от 23.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. Мохамад, гражданин на Сирия, приподписана от адв. Д. Петкова - Пенева против решение 7864 от 23.12.2021 г. по адм. дело 12314/2021 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 5364з-2395 от 26.11.2021г. на Директора на дирекция Миграция при МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ с шест месеца, считано от 04.12.2021 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна мярка, но не по късно от 04.06.2022 г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че процесната мярка се прилага с цел изпълнение на принудителните мерки връщане, експулсиране и забрана за влизане в страната, затова същата е лишена от цел тогава, когато мярката по чл.41 от ЗЧРБ не може реално да бъде осъществена. Твърди, че съдът не е взел предвид, че в страната по произход на чужденеца се водят военни действия и присъстват въоръжени сили, които реално контролират части от Сирия. Претендира отмяна на решението на Административен съд София град, със законните последици от това. Ответник директорът на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез упълномощен юрисконсулт Л.Пенева, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съответства на материалния закон и на приложимото право на ЕС, същото е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Моли да бъде оставено в сила и претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на А. Мохамад, гражданин на Сирия, срещу заповед 5364з-2395 от 26.11.2021г. на Директора на дирекция Миграция при МВР, с която е продължено принудителното му настаняване в СДВНЧ с шест месеца, считано от 04.12.2021 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна мярка, но не по късно от 04.06.2022 г. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е, че са изложени фактически и правни основания за издаването и, както и че същата съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е приел, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че има реална опасност чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ, тъй като по делото е било установено, че чуждия гражданин няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, поради което от дирекция Миграция е изпратено писмо до посолството на Сирия за издаване на документ за пътуване. Съдът установил, че чужденецът отказва да се върне доброволно в страната си по произход и не съдейства за изпълнението на наложената му ПАМ. Административният орган взел предвид, че в страната, чужденецът няма осигурено жилище и няма данни да притежава средства за издръжка по време на престоя му в България. Съдът приел, че за чужденеца не е могло да се приложи някоя от другите по леки мерки, предвидени в чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ, тъй като поведението му сочи, че е възможно същия да се укрие и да се опита да осуети изпълнението на заповедта, както и че не разполага с валиден паспорт. Съобразил също, че в случая чужденецът е задържан при опит да премине границата в посока Сърбия, като е декларирал желанието си да се установи в Германия. Преценил, че административният орган е положил усилия за привеждане в изпълнение на ПАМ "връщане на чужденец до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" и обратното връщане ще е възможно, преди изтичане на шест месеца, считано от 04.12.2021 г. Въз основа на което съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за принудително настаняване в СДВНЧ, предвидени в чл. 44, ал. 8, от ЗЧРБ и в чл. 15 Директива 2008/115/ЕО. Решението е правилно. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал.8 ЗЧРБ орган директорът на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал.2 АПК реквизити Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Според чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. За наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Заповедта за продължаване на принудителното настаняване подлежи на обжалване по реда на чл. 46а, ал. 1 и ал. 2 ЗЧРБ. Когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието опасност от укриване, като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено, че лицето първоначално е настанено в СДВНЧ със заповед рег. 4379 ОЧ -179/04.06.2021г. на началника на ГПУ-Калотина във връзка с организиране на изпълнението на Заповед рег. 4379 ОЧ 178/04.06.2021 г. за налагане на ПАМ "връщане в страна по произход Сирия " по чл.41, ал.4 от ЗЧРБ. Налице са и предпоставките регламентирани в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденеца да се укрие (по смисъла на § 1, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. В конкретния случай безспорно от установените факти от предложение 5364р-23686 от 26.11.2021г лицето е с отказана международна закрила, отказва да се върне в страната по произход, както и че не разполага с документ за самоличност но има копие от сирийска акт за раждане с негова снимка. На следващо място е посочено, че ПАМ по отношение на лицето не е изпълнена защото лицето не разполага със сирийски паспорт, а Посолството на Сирийската Арабска Република, е обявило изискванията си с Нота 086/ 10.05.2021г., че националните паспорти се издават само на тези граждани, които имат един от следните документи изтекъл сирийски паспорт, сирийска лична карта, акт за раждане със снимка, надлежно заверен от МнВР и емигрантите на Сирия. Правилно административния съд е приел, че наличието на акт за раждане с прикачена към него снимка е една от възможните хипотези за получаване на документ за пътуване, тоест налице е забавяне в процедурата, при съществуваща възможност за изпълнението на ПАМ "връщане в страната по произход". От страна на органа са предприети мерки за връщане на чужденеца в страната по произход, с оглед изпълнение предходна заповед, с която е постановено връщането му, но документите за пътуване все още не са получени. Правилно е преценено, че са налице визираните в чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ основания, директорът на Дирекция "Миграция" да продължи принудителното настаняване в СДВНЧ за срок от още шест месеца. Съгласно чл. 15, § 1 от Директива 2008/115 се изисква, освен посочената специална цел и алтернативно приложени предпоставки, да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В случая съвкупната преценка на всички факти обосновава извода, че други, по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора. От данните по делото е безспорно, че лицето няма установено местоживеене и средства за издръжка. При тези обстоятелства по-лека принудителна мярка би била неефективна, а освен това и трудно осъществима. Прилагането й би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следва да бъде отчетен и факта, че чужденецът е бил задържан при опит да премине нелегално границата на Република България със Сърбия, като е декларирал желанието си да достигне крайна дестинация Германия. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по казуса, обосновани от събраните доказателства, е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 Директивата да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Неоснователни са доводите за необоснованост на обжалваното решението, защото съдът е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, свързани с правния извод за законосъобразност на обжалвания акт. Приетите изводи съответстват на установената по делото фактическата обстановка. За да е налице необоснованост на съдебния акт, решаващите изводи за постановяването му трябва да почиват върху противоречиви, неясни или липсващи фактически констатации. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд мотиви, не намира за необходимо ги да преповтаря и към които препраща като мотиви с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е съобразено материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение