Решение № 10296 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 932/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите срещу Решение 9695/ 08.11.2024г., постановено по административно дело 979/ 2020г. на Административен съд- Пловдив, с което е отменено Решение N 237 от 14.11.2019г. за отказ за продължаване срока на действие на Разрешително N 02470019/12.05.2014г. за ползване на повърхностен воден обект- яз.Въча с цел плаващи съоръжения в язовири по чл.46, ал.1, т.1, б. е от Закона за водите (ЗВ), издадено на името на ЕТ Т. Д. , ЕИК 202488874. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Оспорва се приетото от съда, че процесният административен акт на министъра на околната среда и водите се основава само и единствено на отменени от ВАС части от ПУРБ-ИБР 2016-2021, тъй като видно от съдържанието на акта, същият е мотивиран и с части от Плана за управление на речните басейни ПУРБ- ИБР 2016-2021, които не са отменени, както и с разпоредбата на чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ. В посочената разпоредба са предвидени като основания за отмяна- нарушение на нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществен интерес. В този смисъл, мотивите в акта са обвързани и с трите хипотези, поради което съдът неправилно е отчел като единствено основание- нарушение на плановите изисквания и по този начин е извел неправилно заключение, че не следва да се обсъждат останалите доводи и други доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното решение. В с.з., касационният жалбоподател се представлява от юрк.Данева, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски по представен списък и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът- ЕТ Т. Д. се представлява от адв.Баев, който оспорва жалбата като неоснователна и поддържа изложените в представения писмен отговор доводи. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение на АС- Пловдив по жалба на ЕТ Т. Д. е отменил Решение 237 от 14.11.2019 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл.78, ал.2, т.2 и чл.80, ал.1 от ЗВ е отказано продължаване срока на действие на разрешително 02470019/12.05.2014г., издадено на ЕТ за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на плаващо съоръжение в язовир Въча за плаващо съоръжение в язовири-плаваща база Б-121 Джули и е определен срок от шест месеца от влизане в сила на това решение да се отстрани плаващата база от язовир Въча . ЕТ Т.Д. е притежавал цитираното разрешително 02470019/12.05.2014г., за което срокът е изтекъл на 31.12.2015г. Със заявление Заявление вх. ПВ-47 от 18.08.2015г., ЕТ е поискал продължаване на срока . С Решение от N 72 от 15.03.2016г., административният орган е спрял производството до приемане на нов ПУРБ в Източнобеломорския район за басейново управление за периода 2016- 2021г. С Решение N 1106/29.12.2016г. на Министерски съвет е приет ПУРБ ИБР, както Национална програма за изпълнението му. В мотивите на постановения отказ, административният орган е приел, че продължаването на срока на действие на разрешителното е недопустимо съгласно ПУРБ 2016-2021 г., съответно се е позовал на нормата на чл.78, ал.2, т.2 ЗВ. Планът е оспорен пред ВАС, поради което и на осн.чл.229, т.4 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, първоинстанционният съд е спрял производството по делото до окончателното приключване на производството по адм.дело N 2397/2022г., образувано по реда на чл.227 от АПК след отмяната на решение N9306 от 26.08.2021г. по адм.д. N 9995/2020г. по описа на ВАС, трето отделение съгласно решение N 7643 от 08.08.2022г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия. С окончателно решение 9132 от 23.07.2024 г. по АД 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта относно предвидени мерки по отношение на водно тяло- Язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, конкретно: Мярка с код DW 4, действие 3. Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване , код DW 4-3 и Мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване, код DW 4, действие Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4-4. След възобновяване на съдебното производство, административният съд, съобразявайки нормата на чл.142, ал.2 АПК и посоченото по-горе съдебно решение е приел, че решение 237 от 14.11.2019 г. на Министъра на околната среда и водите следва да бъде отменено на основание чл.146, т.4 АПК във вр. с чл.78, ал.2, т.2 ЗВ и отменения ПУРБ 2016-2021 г. в частта му за язовир Въча . Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изведените правни изводи, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка за постановяване на оспорения акт. Видно от мотивите на оспорения пред АС-Пловдив административен акт, издателят се позовава основно на ПУРБ-ИБР 2016-2021г. В решението на министъра на околната среда и водите се възпроизвеждат дословно части от текста на плана за управление на речните басейни. Анализираните норми на чл.149, ал.1 и чл.149,а, ал.1 от ЗВ са общи и препращат към- плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ- ИБР, са неприложими. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и общественият интерес, което е самостоятелно основание по чл.78 ЗВ за отказ за продължаване на разрешителното. Действително, съгласно чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ, органът по чл.52 от същия закон продължава действието на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, но липсват изложени фактически основания в този смисъл. Нормата на чл.49 от ЗВ е посочена бланкетно, а в чл.2, т.2 от същата са изброени четири хипотези, при които в резултат на водовземане или ползване се създава опасност и се нарушават обществени интереси. В случая липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. На практика, по никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В оспорено решение на Министъра на околната среда и водите не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл.49, ал.1,т.3 и т.4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази/къщички са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл.116, ал.1, т.1 и 3 и чл.119, ал.2 и ал.4, т.1 от ЗВ. Съгласно цитираните разпоредби , опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. Противно на изложеното в касационната жалба, потенциалната опасност за замърсяване на водите също подлежи на доказване, а не се основава само на обективни обстоятелства, каквито в случая са свързани с ползването на несамоходната плаваща база Б-121 Джули , разположена в акваторията на язовира. С писмо с изх.N ПВ-47/11.01.2017г. на МОСВ е изискана информация за обстоятелствата по чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район . В отговор, с писмо с вх.NПВ-47 от 07.02.2017г., директорът на БДИБР е изразил становище, че не са констатирани нарушения на условията по извършваното ползване. Няма данни за дадени предписания за отстраняване на пропуски и нарушения. От фактическа страна, дори да се приеме, че в оспорения акт има изложени доводи за отказ поради неизпълнение на предпоставките по чл.78, ал.2, т.2 от ЗВ, свързани с нарушаване на обществени интереси, следва да се има предвид, че когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите трябва да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. Необходимостта от яснота, точност и конкретика е нормативно заложена. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение, единствено бланкетното позоваване на нарушение на обществения интерес без конкретни изложени мотиви в тази насока не могат да наведат на извод за обоснованост на оспорения отказ. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице сочените основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация ЕТ Т. Д. на основание чл. 143, ал.3 АПК се дължат разноски в размер на 1800лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,