Решение № 11871 от 20.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ) гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Маршавелска против решение 39 от 11.01.2022 г., постановено по административно дело 2086/2021 г. на Административен съд гр. Пловдив, с което по жалба на ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/5469 от 15.10.2020 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба се изтъкват доводи за недопустимост на съдебния акт. Алтернативно са наведени доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост касационния основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че жалбата на дружеството е просрочена и изводите на административния съд за допустимостта и са неправилни, поради липса на анализ на представените доказателства. Възразява срещу извода на съда за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Счита, че не са представени никакви доказателства за наличието на форсмажорни обстоятелства и не е заявено искане за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Излага съображения, че ползвателят на помощта е пропуснал да подаде заявление за участие по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" за кампания 2016 г., което е неизпълнение на многогодишен ангажимент съобразно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г. Претендира обезсилване на обжалваното решение като недопустимо или алтернативно отмяната му като неправилно. Отправено е искане за присъждане на разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът - ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 , [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, [улица], [номер], чрез адв. Маринов в отговор на касационната жалба от 01.03.2022 г. оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Пловдив е бил АУПДВ 01-6500/5469 от 15.10.2020 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , с който е определено изключване от подпомагане и издаване на акта на ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 за вземане в размер на 1 150.70 лева, представляващи 50% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013, 2014 и 2015, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г. Като фактическо основание за издаване на акта е послужил пропускът на кандидата за помощта да подаде заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Като правни основания за издаване на АУПДВ са посочени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 166 ДОПК, и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 във вр. с ал. 2 и ал. 1 ЗПЗП. Административният съд е приел, че първоинстанционната жалба е допустима. Обосновал е извода си приемайки за нередовни представените по делото Констативен протокол 01161-6500/22 от 13.09.2019 г. (л. 37), както и Протокол 13 във връзка с чл. 18а, ал. 7 от АПК, според, който жалбоподателя е уведомен по телефона на 05.09.2019 г., като касаещи действия по връчване преди датата на издаването на процесния АУПДВ. Съдът е счел, въз основа на представените доказателства заверено копие на Констативен протокол с 01-161-2600/186 от 23.11.2020 г. /л. 43/ за залепено уведомление за издаването на оспорения АУПДВ, на основание чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 18а, ал. 10 и Протокол 25 /л. 44/ според, който жалбоподателя е уведомен по телефона на 09.11.2020 г., че съобщаването на оспорения акт не отговаря на изискванията на АПК. Приел е, че оспорения по делото акт е изпратен на жалбоподателя като приложение към писмо с Изх. 01-161-0800/561 от 21.06.2021 г. на Директора на ОД- Пловдив на ДФ Земеделие /л. 107/ адресирано до лицето И. Байчев, вероятно пълномощник на жалбоподателя, което писмо е доставено на 13.07.2021г., поради което подадената на 27.07.2021 г. жалба в съда следва да се счита за подадена в срок. Административният съд е приел на първо място, че актът е издаден от компетентен орган, предвид наличието по делото на Заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. (л. 111), с която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на П. Славчева - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, както и да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба 11 от 3.04.2008 г. Актът е и в предвидената законова форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е посочил, като безспорно по делото, че жалбоподателят е земеделски стопанин и е подал заявление за подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" за кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г., със заявени за подпомагане 3 броя пасища в землището на [населено място]. Не се спорно и че именно тези три пасища са били предмет на договор за наем сключен между дружеството и министъра на земеделието и храните, прекратен през 2016 поради изменение на ЗСПЗЗ. Липсва спор относно получените от земеделския стопанин суми и обстоятелството, че дружеството не е подало заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Според съда, неправилно административният орган е приел наличието на основания за прилагане на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г., според който земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките - след третата година - 50 %. Първоинстанционният съд е съобразил, че след законодателната промяна на § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 61/2015 г./ са прекратени договорите за наем на жалбоподателката по отношение на заявените за подпомагане пасища сключени между ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 и община Пловдив. Предвид законодателната промяна, административният съд е приел, че дружеството е било в невъзможност да изпълнява и спазва поетите задължения съгласно изискванията на Наредба 11/03.04.2008 г. Обосновал е извод, че в конкретния случай е приложим чл. 47, т. 4 от Регламент /ЕС/ 1305/2013 г. на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1698/2005 на Съвета, съгласно който не се изисква възстановяване на получената помощ, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства по чл. 2 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. Прието е, че прекратяването на договорите за наем на земеделския стопанин на основание законодателно решение, е било непредвидимо за дружеството към датата на подаване на заявлението през 2013 г. и попада в хипотезата на чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. По тези мотиви, първостепенният съд е отменил оспореният АУПДВ, като незаконосъобразен. По направените в касационната жалба оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Решението на Административен съд Пловдив е недопустимо като постановено по просрочена жалба. От данните по делото е видно, че на 23.11.2020 г. от Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд Земеделие е съставен Kонстативен протокол 01-161-2600/186 /л.43/, съставен на основание чл.26, ал.2 във вр. с чл.18а, ал.10 и ал. 7 АПК, с който след уведомяване по телефона на таблото за уведомяване на ОД Пловдив на ДФ Земеделие се поставят съответни писма, в това число на стр. 2, в раздел Акт за установяване на публично държавно вземане по мярка 211 и мярка 212 са поставени писма за издадени АУПДВ по отношение на ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 два акта за установяване на публично държавно вземане - оспореният акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/5469 от 15.10.2020 и друг такъв под номер 01 6500/5471, като е посочено, че лицето е уведомено на 09.11.2020 г. На л. 44 от същото дело е приложен протокол 25, съставен на основание чл.18а, ал.7 АПК от служители на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд Земеделие , от който е видно, че ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 е уведомена за съставените АУПДВ на 09.11.2020 г., в 15:00 часа. Въпросните писмени доказателства удостоверяват връчването на оспорения АУПДВ на адресата при условията на чл.18а, ал. 7 във вр. с ал.10 АПК още през месец ноември-декември на 2020 г. Въпросните доказателства са представени с административната преписка, но не са обсъдени от административния съд. Поради това същият неправилно е приел, че жалбата е подадена в срок, като за дата на уведомяване е приета 13.07.2021г. При условията на чл.159, т. 5 АПК административният съд е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Като не е сторил същото, Административен съд гр. Пловдив е постановил едно недопустимо съдебно решение. При условията на чл. 221, ал. 3 АПК постановеното решение следва да бъде обезсилено, жалбата на ЕТ А. Бочева Медитеранеа 2012 против акт за установяване на публично държавно вземане 01-6500/4569 от 15.10.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен Фонд Земеделие следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на процеса ответния по касация едноличен търговец следва да бъде осъден да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото за двете инстанции в размер на 209, 21 лв., съставляващи заплатена държавна такса за касационната инстанция и по 100 лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,