Решение № 7770 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2016 г.

Решение № 7770 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2016 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. И. И. от гр. В. Преслав, обл. Ш., против Решение № 32/21.04.2016 г., постановено по адм. дело № 34/2016 г., по описа на Административен съд Ш., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Ш., да върне на оспорващия свидетелство за управление на МПС, обективиран в писмо УРИ 869000 - 14776/02.12.2015 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Ш., чрез процесуалния си представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ш. е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. И. И. срещу отказ на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Ш., да върне на оспорващия свидетелство за управление на МПС, обективиран в писмо УРИ 869000 - 14776/02.12.2015 г. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на оспорения административен акт касаторът е имал неизплатени задължения по наказателни постановления за нарушения на Закона за движение по пътищата. При така установените фактически констатации и в съответствие с разпоредбата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП е постановил, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Видно от доказателствата по делото, към датата на издаване на оспорения административен акт И. И. е имал невнесени дължими глоби по влезли в сила наказателни постановления. Наказателните постановления са влезли в сила и противно на твърденията на касатора, по делото няма ангажирани доказателства, че дължимите по тях глоби са платени. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК при оспорване на отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. Следователно в тежест на жалбоподателя е било доказването на визираните в материалноправната норма предпоставки за връщане на СУМПС. С. разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е мотивиран. Цитираното правно основание по чл. 159, ал. 2 от ЗДВП кореспондира с изложените от органа причини за отказ, изразяващи се в констатирани дължими, но неплатени глоби по влезли в сила наказателни постановления. Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприети спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В чл. 82, ал. 3 ЗАНН е предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок надвишаващ с 1/2 срока по ал. 1. Съгласно чл. 82, ал. 4 ЗАНН разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. В чл. 171, ал. 1 ДОПК е предвидено, че публичните внасяния се погасяват с изтичане на 5 годишния давностен срок считано от 1 януари на годината следваща годината през която е трябвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. При анализ на цитираните разпоредби се налага извод, че в случаите на образуване на изпълнително производство за събиране на глобата в срока по чл. 82, ал. 1, б. "б" ЗАНН законодателят изключва приложението на чл. 82, ал. 3 ЗАНН в който е регламентирана абсолютната давност за този вид наказания независимо от прекъсването или спирането на давността и по отношение на този вид публични вземания следва приложението на чл. 171, ал. 2 ДОПК относно абсолютната давност. В процесния случай е очевидно, че отразеното в писмото на публичния изпълнител, че не е изтекъл срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК е в съответствие с доказателствата относно влизане в сила на НП. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба относно вида на вземанията и за погасяване по давност на задълженията с оглед наложените глоби с наказателни постановления. С чл. 159, ал. 2 ЗДвП законодателят цели да се издават, респективно да се връщат надлежно иззети свидетелствата за правоуправление само в случай на изпълнение от съответните лица за всички задължения с оглед наложени глоби за нарушение на разпоредби на ЗДвП, което има дисциплиниращ ефект по отношение на всички участници в движението и е пряко свързано със стриктното спазване на правилата за движение - предпоставка за опазване на живота и здравето на участниците в движението. П. А. съд е посочил, че жалбоподателят може да предяви претенциите си за погасяване на давност на ПВ през публичния изпълнител по надлежния ред в ДОПК. Останалите въпроси относно приложение на ЗОДОВ, ЗМВР, НПК, НК и т. н.. са неотносими към настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Ш. съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение