Решение № 2560 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 252/2013 г.

Решение № 2560 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 252/2013 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1918 от 12.11.2012 г., постановено по адм. д. № 1650/12 г. Административен съд - гр. Бургас, Х-ти състав, е отхвърлил жалбата на Анастасия Димитрова Лолова с адрес на кореспонденция гр. Бургас, против решение № 4402-0437/21.12.2009 г., издадено от Началника на Митница Бургас. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Анастасия Димитрова Лолова чрез пълномощниците й адв. Димка Тортоланова - Гемеджиева и Жени Ранкова. В същата се правят оплаквания, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да прогласи за нищожно обжалваното решение № 4402-0437/21.12.2009 г., издадено от Началника на Митница Бургас. Ответният по касационната жалба началник на Митница - Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Анастасия Димитрова Лолова с адрес на кореспонденция гр. Бургас, против решение № 4402-0437/21.12.2009 г., издадено от Началника на Митница Бургас. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаването на оспорения административен акт, както и правните основания за определяне на митни задължения в размер на 9 138,66 лв. мито, 24 077,05 лв. ДДС и акциз в размер на 19 860 лв. ведно със съответните лихви за забава от възникване на задължението на 28.06.2006 г. до окончателното заплащане на сумата. Изложени са мотиви, че като необжалвано постановлението е влязло в законна сила и с жалбата се иска прогласяване на неговата нищожност, като са възпроизведени доводите на жалбоподателката в тази насока. Посочено е още, че в действащото българско законодателство няма легално определение на понятието "нищожност", като законодателят е приел критериите, на които трябва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен, като степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. По отношение на оспореното решение е прието, че то е издадено от компетентен орган, като според действащото законодателство началникът на Митница Бургас е бил компетентен митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. Прието е още, че актът е обективиран в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, посочени са фактическите и правните основания за издаването му, като при издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да са повлияли на съдържанието му в степен, водеща до липса на волеизявление, а от там и до нищожност на акта. По отношение на разпоредбата на чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ от административния съд са изложени аргументи, че твърденията за допуснати нарушения на тази разпоредба не следва да бъдат обсъждани, доколкото наличието на такива би довело до материална незаконосъобразност на решението, а не и до неговата нищожност, каквото е искането на жалбоподателката. По отношение на възраженията на страната, че е налице противоречие между посочените в решението разпоредби на чл. 204, § 1 и чл. 202, § 1, б. "а" от Регламент 2913/92 на Съвета, съдът е приел, че макар те да са основателни, те също не водят до нищожност, а само до незаконосъобразност на решението. Допълнително е отбелязано, че едновременното позоваване в решението на правни норми в съотношение на алтернативност не ограничава правото на защита на жалбоподателя в степен обосноваваща нищожност на оспореното решение, тъй като от представените по делото доказателства и оспореното решение е видно, че митническите органи не твърдят, че е налице неправомерно въвеждане на автомобила на територията на Общността, а че е оформен режим "временен внос", но не са изпълнени условията на режима. В подкрепа на този извод е посочена идентичността на условията по чл. 204, § 1, т. "б" от Регламент 2913/92 на Съвета и чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ. Съдът е квалифицирал като неоснователни възраженията за своевременно закриване на режимът "временен внос" и за пропуски за срочното връчване на уведомление за вземане под отчет № 1000/6206/22.12.2009 г., а дори да се приеме, че при издаване на оспореното решение са налице процесуални нарушения, те не водят до неговата нищожност. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно и позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 206, ал. 3 от ЗМ, тъй като посоченият от нормата 3 годишен срок не е изтекъл. На база на изложеното е направен кран извод, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на процесуалните и материалноправните изисквания, които да водят до неговата нищожност и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд - гр. Бургас е правилно и законосъобразно. В касационната жалба не се квалифицират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но от изложеното в нея може да бъде направен извод, че се навеждат основно доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи, че към 2006 г. България не била в Европейския съюз и посочените в митническия акт разпоредби на регламенти не са били част от действащото законодателство. Правят се и оплаквания за противоречие в посочените разпоредби от регламентите, както и че от изложеното в акта не става ясно установената от митническия орган фактическа обстановка и кое точно условие на митническия режим е нарушено. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд, като въз основа на нея са направени правилни правни изводи. Обжалваният административен акт като необжалван е влязъл в законна сила, поради което предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е само оплакването за неговата нищожност /чл. 140, ал. 5 от АПК/. Това обстоятелство изрично е отбелязано в жалбата до първоинстанционния съд /л. 4 от делото/, поради което е неоснователен наведеният в касационната жалба довод, че административният съд неправилно е приел, че обжалваният административен акт е влязъл в сила. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че в законодателството няма легална дефиниция за понятието "нищожен административен акт", а има законово установени критерии за неговата законосъобразност. Критериите за нищожност на административния акт са изградени както в правната теорията, така и в съдебната практика. Като критерии за нищожност в правната литература се посочва липсата на компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма на акта, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или акт лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Съдебната практика възприема част от изложените критерии - липса на компетентност и липса на форма като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт, но не възприема теоретичните виждания за нищожност поради нарушения на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, за които се приема, че са основания за отмяна на акта като незаконосъобразен, но не и за обявяването му за нищожен. Предвид на изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка следва да бъде прието, че административният съд е направил верни изводи, че не са налице условия за прогласяване на нищожността на обжалваното митническо решение. В мотивите на решението е прието, че акта е издаден от компетентен орган и оплаквания в тази насока не са развити в касационната жалба. Всички оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, както и за непосочване въз основа на коя точно митническа разпоредба възниква задължението, по същество са верни. Вярно е оплакването, че към 2006 г. посочените европейски регламенти не са част от действащото право в страната и позоваването на тях е недопустимо; вярно е, че посочените разпоредби на ЗМ и ППЗМ съдържат различни хипотези и от съдържанието на акта не става ясно коя точно от тях се е осъществила. Като допълнение следва да бъде посочено, че от съдържанието акта не става ясно в какво точно качество е извършено и нарушението от адресата на акта - дали в качеството й на местно или чуждестранно физическо лице, кое условие за поставяне на съответния митнически режим не е спазено /чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ/, съответно кое изискване за спазване на митническия режим не е изпълнено/ чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, която разпоредба не е и посочено в акта/, и дали последната е нарушена от жалбоподателката или от лицето, което е употребявало автомобила. Оспореният административен акт не съдържа и конкретна правна квалификация на възникналото задължение /казано лаически решението е изключително нескопосно написано/, което съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК административният акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Всички допуснати нарушения обаче съставляват основание за отмяна на митническото решение като незаконосъобразно - чл. 146, т. 4 от АПК, но не са основание за прогласяване на неговата нищожност. Като е стигнал до същия правен извод, и е отхвърлил искането за обявяване на нищожност, Административен съд - гр. Бургас е постановил едно законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,