Решение № 3346 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2008 г.

Решение № 3346 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12101/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Областен управител на Област София, против Решение от 20 юни 2008 г. по адм. д. 2355/2008 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са твърдения, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановено друго по същество, с което заповедта на областния управител бъде оставена в сила. Ответникът Босилко Йорданов Сурдолов, редовно призован не се явява и не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Сурдолов от град Видин, срещу Заповед № РД- 22-018/27.02.2008 г., на Областния управител на Област София, с която се отказва да бъде уважено искането на жалбоподателя, в качеството му на наследник на арх. Илия Ангелов Попов, за обезщетение с жилищни компенсаторни записи за недвижим имот, находящ се в София. За да постанови акта си, съдът приема, че със Заповед № РД-21-302/8.03.1999 г., областния управител е уважил искането на наследниците на Илия Попов Ангелов - за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи за недвижим имот, подробно описан. Въз основа на последващи заповеди е изготвена оценка на имотът и същата е утвърдена. В последната Заповед - № РД-23-1616/20.10.2000 г., са определени наследствените квоти само за един от наследниците на Ангелов - Георги Ничев. На 17.02.2001г., тази заповед е допълнена, като в нея са вписани и други наследници на собственика на отчуждения имот с определените им наследствени квоти, въз основа на представени от тях декларации. И в тази заповед обаче Сурдолов не е включен, макар същия, както сочи съда, също да е представил "клетвена декларация", с нотариално заверен подпис от 21.01.2000 г.. С молба от 9.12.2004 г. жалбоподателят е поискал от областния управител да бъде включен в сочената заповед № РД-23-1616/17.02.2001 г., въз основа на признатото му като наследник на Попов, със Заповед № РД-21.03.1999 г. - право да бъде обезщетен с жилищни компенсаторни записи. С оспорената заповед областния управител отказал да уважи искането на Сурдолов, доколкото искането му за обезщетяване е подадено извън едногодишния преклузивен срок по ЗОСОИ. За да отмени актът, съда е приел, че фактически Сурдолов е адресат на заповедта от 8.03.1999 г., с която е допуснато наследниците на Ангелов, между които е и той, да бъдат обезщетени с посоченият способ. Отчетено е, че той, както и останалите сочени в допълнителната заповед от 17.02.2001 г. - лица е декларирал наследствените си права на 21.01.2000 г., но въпреки това размерът на обезщетението, съгласно наследствената му квота, не е утвърдено. Правилно и законосъобразно решение. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при наличие на влязъл в сила акт (административен или съдебен), с който е признато право на обезщетение по ЗОСОИ, компетентният орган по чл. 6, ал. 4 ЗОСОИ е длъжен да назначи експертна оценка и да предаде преписката на вещо лице за изготвяне на оценка и определяне квотите на наследниците. А такъв акт е именно заповедта от 1999 г., с която право на обезщетение с компенсаторни записи е признато на всички наследници на Ангелов. Затова Сурдолов, именно като такъв е декларирал пред областния управител на 21.10.2000 г. наследствената си квота, която е следвало да бъде утвърдена, поради което законосъобразно съдът е отменил оспорената заповед и върнал преписката на административния орган. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение