Решение № 1205 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2015 г.

Решение № 1205 от 4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5250/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Мегозор" ООД против решение по адм. д. № 422/2014 г. по описа на АС-Бургас. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно, необосновано. Твърди, че през 2008 г. са купени два имота № 53045.503.216 и № 53045.503.217 к. р. 503, декларирани са, но предмет на облагане с ТБО с АУЗД № 791/19.11.2013 г. е само имот № 53045.503.216. Основата, върху която е обаче изчислена ТБО е отчетната стойност на двата имота, което се отразява на размера, но допуснатата грешка от административния орган, макар и посочена в заключението на ССЕ не е обсъдена от съда. Като не е обсъдил този факт съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води и до нарушение на материалния закон. Няма мотиви в решението защо съдът приема реално извършване на услугите, след като по делото са представени само заповедите на кмета на общината и решенията на ОбС Несебър за определяне на размера на ТБО. Няма никакви доказателства за извършване на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, тъй като няма изградена инфраструктура и следователно няма места, които да отговарят на понятието обществени места. Услугата поддържане чистота е за гр. Несебър, но не и за гр. Обзор. Няма мотиви относно дължимостта на услугата по обезвреждане и поддържане на депо, а приложеният АОС № 5744/30.05.2014 г. е неотносим за периода от 2008-2010 г. Ответната страна началникът на отдел "МДТ" при община Несебър не изразява становище. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За периода от 2008-2010 г. е издаден АУЗД № 791№ 19.11.2013 г. на главен експерт в отдел "МДТ" община Несебър, с който е определена ТБО за имот № 53045.503.216 по трите компонента. Установени са общо задължения в размер на 13926л. 83 главница и 7064,89 лв. лихви. Имотът е купен на 13.03.2008 г. с нот. акт 473/2008 г. В декларацията по чл. 17 от ЗМДТ- л. 41, имотът е описан с отчетна стойност 262 797, 84 лв., а имот № 53045.503.217 с отчетна стойност 1 197 190, 14 лв. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза- л. 327 и сл. се установява, че за 2008 г. и 2009 г. административният орган е направил изчисления на база отчетната стойност на двата имота заедно, т. е. 1 459 987, 98 лв., а не само върху отчетната стойност на имот № 53045.503.216. Докато за 2010 г. ТБО е определена върху отчетната стойност от 262 797, 84 лв. за имот № 53045.503.216. Въпреки това в таблицата на л. 330 от заключението съдебният експерт определя размер на ТБО, но е видно, че е правил изчисления за 2010 г. отново върху отчетната стойност за двата имота, вместо върху отчетната стойност на процесния имот. С решение № 369/25.02.2015 г. по адм. д. № 422 от 2014 г. по описа на АС-Бургас, съдът приема, ча жалбата е частично основателна, защото: а/ ТБО по компонентна сметосъбиране и сметоизвозване не е извършвана, защото местността "Кавак" не попада в заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. б/ дължи се ТБО за услугите поддържане чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа. За да стигне до този извод съдът посочва, че няма конкретни възражения от жалбоподателя и по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ таксата се дължи за тези две услуги. За 2008 г. ТБО, определена от административния орган за трите услуги, е намалена от 8650.43 лв. главница и 4930,24 лв. лихви на 3 284,97 лв. главница и 1872,24 лв. лихва, в която сума е включена ТБО за двете услуги поддържане на чистота и обезвреждане на битови отпадъци. С решението съдът изменя АУЗД като намалява ТБО за 2008 г. на 3 284.97 лв. главници и 1872,24 лв. лихви. За 2009 г., съдът приема, че таксата е начислена от административния орган само за двете дължими услуги- поддържане на чистота и обезвреждане на отпадъци в депо, поради което жалбата в тази част е неоснователна, а размерът е този, който е определен от административния орган- 3357.98 лв. главница и 1490,22 лв. лихви. За 2010 г. съдът приема, че съдебният експерт е сгрешил, защото ТБО определена за услугата чистота и обезвреждане на отпъдъци върху отчетната стойност на два имота, а не върху отчетната стойност само на имот № 53045.503.216. С решението е изменен АУЗД като ТБО за 2010 г. е намален на 604.44 лв. главница и 216.48 лв. лихва като е прието, че не се дължи ТБО за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно в отхвърлителната част и следва да бъде отменено, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 172а от АПК, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да изложи мотиви като се обсъдят становищата на страните и фактите по делото. Освен това и предвид чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е длъжен да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъбразността на оспорения административен акт. Следователно дори да няма конкретно направено твърдение за недължимост на ТБО поради реално непредоставяне на услугите, съдът дължи проверка на законосъобразността на акта и по отношение на услугите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци. В случая обаче това дори не отговаря на съдържанието на жалбата и на представената пред първоинстанционния съд писмена защита. Още в жалбата е посочено, че районът, където се намира имотът няма територии за обществено ползване, няма поддържане на чистота на такива територии, няма открити депа за обезвреждане на битови отпадъци- л. 4 от делото. Изрично е посочено, че имотът попада в район, който не е предвиден от общината за осъществяване на услугите. Следователно съдът е сезиран изрично с оплаквания за недължимост на ТБО поради неизвършване и на трите услуги и като не е отговорил на наведените доводи и не е обсъдил доказателствата, представени от жалбоподателя в подкрепа на защитната теза за неизвършени услуги по поддържане на чистота на територии за обществена полза и липсата на депо за релевантния период, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това съдът не е обсъдил и взел предвид в решението си, че при определяне на размера на дължимата такса за 2008 г. и 2009 г., административният орган е взел за база отчетна стойност на двата имота, а не на имот № 53045.503.216. Административното производство е проведено за определяне на дължимо публично задължение за периода от 2008-2010 г. само за имот № 53045.503.216. Съдът правилно е отчел това обстоятелство относно ТБО за 2010 г., защото отчетната стойност за процесния имот е 262 797, 84 лв., а съдебният експерт е сгрешил като е дал заключение за ТБО за 2010 г. на база отчетна стойност на двата имота. Но допуснатата грешка от страна на издателя на АУЗД за 2008 и 2009 г. не е обсъдена, липсват мотиви в този смисъл и това също се е отразило на правилността на решението. Предвид изложеното, съдът намира за основателна касационната жалба, решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови съдебен акт при обсъждане на наведените доводи и представени доказателства във връзка с услугите поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депо на битови отпадъци. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение