Решение № 6919 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2015 г.
ВАСII отделение10.06.2015 г.докладчик т Галя Костова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 162/28.01.2015 г., постановено по адм. д. № 2407/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата "Бутед" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цар Калоян" № 166, представлявано от изп. директор Никола Пеев Шивачев, срещу заповед № ДК-02-ЮИР-186/25.07.2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА "Бутед АД" със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цар Калоян" № 166 ДА ЗАПЛАТИ на РДНСК Югоизточен район разноски за първата инстанция в размер на 600 лв юрисконсултско възнаграждение. ОСЪЖДА "Бутед" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цал Калоян" № 166 ДА ЗАПЛАТИ на "Сентрал парк Бургас" ЕООД разноски в размер на 800 лв заплатено за двете съдебни инстанции адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6919 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3452/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Бутед" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цар Калоян" № 166, представлявано от адв. Георгиева, надлежно упълномощена от изп. директор на дружеството Никола Пеев Шиваров, против решение № 162/28.01.2015 г. по адм. д. № 2407/2012 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно, претендира писъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, началник РДНСК Югоизточен район, не взема становище. Ответникът, "Сентрал парк Бургас" ЕООД, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, алтернативно - да бъде обезсилено на основание чл. 218, ал. 2 АПК, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна покуратура с доводи за основателност на касационно оспорване дава заключение, че обжалваното решение следва да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд намира касационната жалба поцесуално допустима като подадена страна за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея извърши служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на "Бутед" АД срещу заповед № ДК-02-ЮИР-186/25.07.2015 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, началникът на РДНСК Югоизточен район, е наредил премахване на незаконен строеж " едноетажна сграда" с идентификатор 07079.604.195.55 по КККР на гр. Бургас, находящ се в имот с идентификатор 07079.604.195, ПИ № 129, кв. 53 /бивш кв. 16/, гр. Бургас . Разпорежданията на административния орган за доброволно изпълнение на заповедта са отправени към "Сентрал парк Бургас" АД, собственик на поземления имот, спрямо това дружество е разпоредено и провеждането на принудително изпълнение. При подаване на жалбата "Бутед" АД се е лигитимирал като надлежна страна в административното правоотношение, възникнало по повод разпорежданията на цитираната заповед, като собственик на Складова база в Промишлена зона "Север" -Бургас на основание акт за частна държавна собственост № 2150/07.11.1997 г., представляваща терен и сгради по опис, между които и процесната отразени в т. 15 като включени в капитала на дружеството на основание решение за регистрация от 13.09.1993 г. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорването е процесуално допустимо и с мотиви по същество го е отхвърлил. Изложил е съображения относно издаването на обжалваната заповед в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон, както и че липсват предпоставки за търпимост на сградата на основанието по § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Решението е процесуално недопустимо по следните съображения: В хода на съдебното производство със заповед № РД-17-2/31.05.13 г. областният управител на Област с административен център Бургас е внесъл промяна в цитирания по-горе акт за частна държавна собственост в частта на т. 15 като такста " имотът е включен в капитала на търговско дружество "Бутед"АД" е заличил и и вместо него е разпоредил да се чете "сградите по акта са изградени с държавни средства". С друга заповед № РД-11-246/12.06.2013 г. областният управител и наредил сградите по същия акт за частна държавна собственост да се отпишат от регистрите за държавна собственост в полза на "Сентрал парк Бургас" ЕООД. Цитираните заповеди са влезли в сила, а отменящата ги заповед № РД-09-79/02.08.2013 г. е отменена с решение № 251/21.02.2014 г. по адм. д. № 2110/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение № 9016/27.06.2014 г. по адм. д. № 5166/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Визираните по-горе обстоятелства представляват нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Следвало е да бъдат съобразени при постановяване на решението, тъй касаят допустимостта на съдебното производство, за която съдът следи служебно. Наред с изискването за наличие на годен за оспорване индивидуален административен акт, допустимо е съдебноадминистративното производство, образувано по жалба, подадена в срок от лице с правен интерес от оспорването, обуславящ активната му процесуална легитимация. С активна процесуална легитимация оспорващият следва да разполага от подаване на оспорването до приключване на съдебното производство. Страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на незаконни страежи са административният орган и лицата, адресати на заповедта, вкл. собственикът-възложител, за когото тази заповед налага ограничения в имуществената му сфера независимо дали е адресат на заповедта или не. При подаване на жалбата по отношение "Бутед"АД е била налице индиция за засягане на имуществените му права, обоснована със записването по т. 15 на акта за частна държавна собственост / № 2150/07.11.1997 г./ Тази индиция е отпаднала в хода на пръвоинстанционното производство по силата на посочените по-горе заповед № РД-17-2/31.05.2013 г. и заповед № РД-11-246/12.06.2013 г. на областния управител на област Бургас, с които правата на "Бутед"АД, черпени от акта за частна държавна собственост са отречени. Текстът на т. 15 от този акт, че сградите по приложения опис са включени в капитала на дружеството е заличен и тези сгради, вкл. процесната са отписани от актовите книги за държавна собственост в полза на "Сентрал парк Бургас" АД. Тези нови факти, настъпили в хода на делото и обстоятелството, че "Бутед"АД не е и участник в административното производство по издаване на обжалваната заповед, обуславят извод за недопустимост на оспорването, респ. недопустимост на съдебното производство като проведено при отпаднал правен интерес. Предвид изложеното обжалваното решение се явява постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Следва това решение да бъде обезсилено, жалбата на "Бутед"АД оставена баз разглеждане, а производството по делото прекратено. На ответниците по касационната жалба следва да се присъдят разноски, както следва - на РДНСК Югоизточен район 600 лв юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция / чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адковатските възнаграждения, ДВ бр. 28/2014 г./ и на "Сентрал парк Бургас " ЕООД- 800 лв адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение