Решение № 148 от 13.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 775/2017 г.

Решение № 148 от 13.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 775/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. "Фьоникс фарма" ЕООД, [населено място] e подал касационна жалба срещу решение № 134 от 13.12.2016 г. по т. д. 293/16 г. на Бургаски апелативен съд. Касаторът, чрез пълномощникът си – адв. Д. В. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация- С. Г. М., чрез пълномощника му – адв. Н., Г. С. М., чрез пълномощника му – адв. Д. и Ф. А. И., Х. И. И. и Г. И. Х., чрез пълномощника им – адв. Д. са на становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 397 от 09.07.2019 г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението, предмет на обжалване е потвърдено решение № 274 от 01.07.2017 г. по гр. д. № 457/15 г. на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от "Фьоникс фарма" ЕООД, [населено място] против С. М. и Г. М. искове с правно основание чл. 135 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че анализът на уговорките в договора за стоков кредит, сключен между ищеца и две търговски дружества определя действителната им воля С. М. да бъде поръчител, на дружествата, поради което и съобразно цитирана практика на ВКС иска по чл. 135 ЗЗД не може да бъде проведен успешно срещу поръчителя и неговите действия на разпореждане със свои недвижимости в полза на другия ответник- негов син не подлежат на отмяна по този ред, поради акцесорния, обезпечителен характер на поръчителството. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване - "За възможността на кредитора да проведе иск по чл. 135 ЗЗД по отношение увреждащите действия на поръчителя" е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения дадени с т. 1 на ТР ОСГТК № 2/17 г. с което е било прието със задължителна тълкувателна практика, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. В този смисъл, приетото от въззивния съд, разгледано по-горе, съставлява отклонение от така посочената практика и е основание за касиране на решението. По основателността на касационната жалба: С оглед приетото по отговора на релевантния правен въпрос, се налага извод за неправилно процедиране на въззивната инстанция, която не е разгледала по същество предявеният иск по чл. 135 ЗЗД срещу поръчителя – събраните доказателства и правнорелевантни факти относими към основателността му. Поради това, че отстраняването на посоченото нарушение предполага произнасяне на въззивната инстанция като съд по съществото на спора, както и осигуряване от страна на съда на възможност за защита на страните в производството, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на БАС, който следва да се произнесе и по разноските направени пред настоящата инстанция. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение