Решение № 12596 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2012 г.

Решение № 12596 от 11.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано по молба на Асен Спасов Каридов от гр. Трявна, чрез адв. Йотов, за отмяна на влязло в сила Решение № 16387 от 13.12.2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, по адм. д. № 7415/2011 г., с което е оставено в сила Решение № 158 от 12.04.2011 г. на Административен съд гр. Велико Търново по адм. д. № 576/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на молителя против Ревизионен акт /РА/ № 071000263/26.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 284/01.07.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП. В молбата се твърди, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, е открито ново писмено доказателство от съществено значение за решаване на спора - договор за дарение на парична сума в размер на 65 000 щатски долара. от бащата на жалбоподателя в полза на последния. Изтъква се, че обективни причини са попречили на жалбоподателя да се снабди и представи посоченото доказателство в хода на редовния процес по оспорване на РА. Иска се отмяна на Решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново, при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стефанова, оспорва молбата по съображения в писмено възражение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Молбата за отмяна се основава на чл. 239, т. 1 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Финалното изискване на текста в случая не е налице по отношение на приложения към молбата за отмяна в заверено копие договор от 08.03.1999 г. за паричен заем на сумата от 65 000 щатски долара в полза на жалбоподателя. След като последният е получател по този договор, той е знаел за съществуването му още в хода на ревизионното производство, приключило с посочения по-горе РА. Основателно в писмения си отговор, ответникът по молбата за отмяна поддържа, че твърденията за обективна невъзможност за снабдяване и представяне на обсъждания документ в редовното производство по оспорване на акта са недоказани, още повече, че в това производство такива трудности изобщо не са релевирани. В редовния процес пред първоинстанционния съд, жалбоподателят е могъл да изисква от съда да задължи трето на процеса лице да представи намиращ се у него документ от значение за решаването на спора, каквито искания не са правени. Поради извънредния характер на производството за отмяна по чл. 237 и сл. АПК, такава се допуска само на лимитативно изброените в текста на чл. 239 основания, което в случая не е доказано. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия